НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

Животът естествено е нещо сложно,

понякога даже звучи печално,

но да се живее е изобщо възможно,

това е доказано експериментално.*

Дълги години този текст на Валери Петров се пееше от двама от най-изявените български театрални актьори. Единият участник в дуета е актрисата Илка Зафирова, а неин партньор е Ицках (Ицко) Финци.

В неделя големият актьор навърши 88 години.

Той е роден в София на 25 април 1933 г. в тогавашното Царство България.

По думи на актьора любовта към изкуството се заражда още в най-ранната му детска възраст. Тогава по време на събирания на семейството му с приятели и други членове на фамилията той редовно свири на акордеон, а по-късно и на цигулка. Голяма роля за насочването към културата има баща му.

“Още от деца баща ми тласкаше мен и сестра ми към изкуството, към творчество, водеше ни на театър и опера, опитваше да изгради добър вкус у нас”, казва актьорът пред БТА.

По-късно тези заложби се развиват и младият Финци постъпва в тогавашния Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) “Кръстьо Сарафов“, който завършва през 1955 г. Още същата година започва и същинската му актьорска дейност в Димитровградския драматичен театър, като впоследствие преминава и през Бургас, преди да се установи трайно в София. В столицата играе на сцените на Сатиричния театър, “Театър София“, “Младежкия театър“, преди да стане част от актьорите, които дават началото на Малък градски театър “Зад канала“.

За годините, в които е играл на сцена по времето на социализма, той разказва следното:

“В режима на социализма, в режима на диктатурата, имахме намерения да предизвикваме гражданското съзнание на зрителя. Така режисьорите изискваха и гражданско поведение на артиста. Докато говорим това, сещате ли се драги зрители какво означава това. Всичко беше завоалирано, разбира се – в сюжети, метафори. Но казваха на зрителите, те и затова идваха на театър- там можеше да се чуе нещо “анти“, нещо критично”.

В киното кариерата му започва през 1959 г. с филма “Звезди“, а най-големите му роли са в двата филма на режисьора Едуард Захариев – “Преброяване на дивите зайци“ и “Вилна зона“.

През професионалния си път той определя като ключови редица срещи със свои колеги и режисьори, сред които, освен Захариев, са и Леон Даниел, Вили Цанков, а по-късно и Маргарита Младенова и Иван Добчев. На особено високо място след хората, повлияли в живота и професионалния му път той поставя и поета и драматург Валери Петров.

“Валери Петров е също като образец за мен. Сверявал съм си поведението по неговото. Как той би постъпил“, казва Финци.

Той е носител на много награди като “Заслужил артист“, награда за най-добър актьор на Съюза на българските филмови дейци, Аскеер за цялостно творчество, най-добра роля на международния фестивал за телевизионни филми в Прага, както и орден “Стара планина“ I степен.

Въпреки множеството роли и награди, едно от нещата, които определя за своя най-голяма гордост, е синът му Самуел Финци. През годините многократно казва, че всъщност синът му го е задминал и се справя отлично с професията си както в киното, така и в театъра. Когато през февруари Самуел беше водещ на наградите Берлинале, баща му написа следното:

“Скъпи Санчо,много ми хареса това, което направи на откриването на Берлинале. Завидях ти. Защо и аз не съм като тебе, се попитах. Твой баща Ицко“.

В последните години голяма част от усилията на Ицко Финци са свързани с проекти, които осъществява заедно със съпругата си Лиза Боева.

През 2018 г. се появи последният му филм, режисиран от Боева - “Уилям Шекспир - най-известният човек, който никога не е съществувал”.

От 2017 г. пък двамата активно работят върху образователната платформа “Филизи 33“, в която обучават деца и възрастни по теми, свързвани с изкуството.

Все пак последните години, макар и изпълнение с щастие в личен план, носят на актьора и поводи за тъга и несъгласие с промените в обществото.

“Изчезна срамът в обществото. Модерно е да си правиш сам имидж, да си създаваш образ. Не е вече чудно никому, че по телевизията един човек говори за себе си със суперлативи. Това започва да става поведение, понеже всички гледат телевизия. Скромността е безсмислена, което вече не е хубаво, защото в героите трябва да има понятие за срам и безкористие, че то е идеалното“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„От всички измамници най-много се страхувай от себе си.“

Сьорен Киркегор, датски философ, роден на 5 май преди 208 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.