КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

На 29 септември под палката на гениалния маестро Густав Кун Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор представят едно от най-светлите и въздействащи произведения в музикалната история - „Реквием“ на Джузепе Верди.  Концертът ще започне в 19 ч. в столичната зала "България". Соловите партии са поверени на талантливите Летиция Вителару - сопран, Мария Радоева - мецосопран (на снимката), Валерио Борджони - тенор и Йозеф Бенци - бас.

Верди пише “Реквием” на своя характерен, чувствен, горещ, контрастен и конкретен език, както в най-ярките му оперни опуси. Седемте части на произведението изразяват океан от чувства – от гневен протест и дълбоко страдание до страстна мечта и надежда за свобода и щастие. Реквиемната меса се изпълнява от четирима солисти, хор и оркестър, които композиторът съчетава по гениален начин.

Макар и написан върху традиционния латински текст, във формата и каноните на католическата заупокойна меса, Реквиемът носи необичайна, „оперна изразност“. Наситената с непосредствена емоционалност, богато разгърнатите солови вокални линии, импозантните хорови платна, сгъстената драматика и ярки контрасти между отделните „сцени“ се доближават до музикалната образност на създадената малко по-рано „Аида”, а в Lacrimosa композиторът въвежда в преработен вид дуета Qui me rendra ce mort? Ô funèbres abîmes! от ІV действие на „Дон Карлос”.

Защо авторът на десетките опуси в най-светския жанр – операта – се е обърнал по това време към сферата на духовната музика? В края на 60-те и началото на 70-те на години на XIX век, един след друг умират баща му, неговият патрон Антонио Бареци (баща на първата му съпруга Маргерита), близкият му приятел и либретист Франческо Пиаве, Джоакино Росини и Алесандро Мандзони. След смъртта на Росини през 1868 г., Верди замисля да се създаде Реквием в негова памет от дванадесет най-известни за времето композитори, като по жребий на него се пада да напише частта Libera me. Реквиемът трябвало да прозвучи на 13 ноември 1869, на годишнина от смъртта на Росини, но премиерата била отменена и тази Messa per Rossini останала неизпълнена до 1988, когато хоровият диригент Хелмут Рилинг я представя в Щутгарт.

Но смъртта на дълбоко уважавания от Верди писател Александро Мандзони през 1873 г. отново събужда желанието на композитора да създаде Реквием. Той завършва творбата на 10 април 1874 и тя е изпълнена на 22 май 1874 г. в катедралата „Сан Марко” в Милано на първата годишнина от смъртта на Мандзони (често наричат творбата „Мандзони – Реквием”). Три дни след премиерата, на 25 май, Реквиемът е изпълнен в Миланската Скала с огромен успех. През следващата 1875 г. звучи под палката на Верди в Париж (седем пъти на сцената на Opéra- Comique), Лондон (в Royal Albert Hall), Виена, Мюнхен, Петербург, а във Венеция е представен със специално изработен декор в стила на старовизантийските църкви.

По-късно за известно време е сякаш забравен, но интересът към творбата отново се възражда след 30-те години на миналия век, когато Артуро Тосканини прави и първият й запис с ВВС – Лондон, и става неизменна част от съвременния репертоар на всички големи хорови състави и оркестри по света. Голям почитател на Реквиема е бил Джордж Бърнард Шоу, завещал Libera me да звучи на неговото погребение. През 1943-1944 творбата е била изпълнявана 16 пъти от музикантите затворници в лагера Терезин под диригентството на Рафаел Шехтер и от 1990 редовно звучи там в тяхна памет.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както би искал да постъпи с тебе.”

Чарлз Дикенс, английски писател, роден на 7 февруари преди 211 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора