БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Скъпи другари!“ е очаквано добър и качествен филм, дело на ветерана Андрей Михалков – Кончаловски. Следя внимателно творчеството му и ми беше ясно, че след успеха на „Рай“ (2018) и издънката с „Грехът на Микеланджело“ (2019) ще последва нов творчески подем.

Той е закономерен, най-малкото защото сценарист режисьорът разказва история, която за мнозина по света е напълно непозната, но той е неин съвременник и много добре знае докато с Тарковски завършват щедьовъра „Иваново детство“ какво се случва на 1 юни 1962 г. в Новочеркаск.

На нас, любопитните, по време на перестройката, под сурдинка ни обясняваха, че разстрелите срещу работниците в града били не по повод лошото снабдяване и покачването на цените на стоките от първа необходимост, а заради малодушието и паниката, обзели местната партийна номенклатура.

Кончаловски се наема да представи максимално обективно и точно събитията от лятото на 1962 , като снима именно в Новочеркаск, с черно  бяла лента – иначе много прецизна работа на оператора Андрей Найденов във формат 4:3, специфичен за „Мосфильм“ от 60-те години на миналия век.

Историята е поднесена през погледа на редова партийна бюрократка Людмила – Юлия Висоцка, иначе примерна  и активна комунистка, която обаче безцеремонно се снабдява с дефицитни продукти през задния вход на магазина, търпи патриотарските изблици на баща си – Сергей Ерлиш, изживяващ се все още като казак герой, сякаш излязъл от страниците на „Тихият Дон“ на Шолохов, емоционалните изблици на дъщеря си Светка –Юлия Бурова и дискретно спори с поредния неоправдал доверието и амбициите й любовник, явно също проверен партиен другар.

Може би някои от критиците на филма ще кажат, че, да,той е добър и майсторски направен, но е безвъзвратно закъснял.

Аз смятам, че въпреки  60-годишното чакане си е струвало да се направи, тъй като всеки смислен урок от историята е важен за нашата действителност.

Парадоксалното е, че действието на филма съвпада с най-либералните години на Хрушчовото затопляне, след  XXII конгрес на КПСС, а и тогава продължава фрапиращото разминаване между мечтите за светлото комунистическо бъдеще и убогата реалност.

Партийните бонзи преследват едновременно амбициозни икономически планове, бясно превъоръжаване и надпревара в космоса с основния си враг САЩ и същевременно подлагат на репресии всеки опит за бунт и инакомислие, породени най-вече от суровинен дефицит.

Хората вярват – тогава – в демократичните ценности на Конституцията, но не могат да разберат защо цените на стоките се повишават,“докато по времето на Сталин падаха“…

Логично е да последва недоволство и метеж.

Той сварва местните лидери абсолютно неподготвени, те дори са принудени да се крият от придружаващите ги милиционери в мазето на Горкома на КПСС, тъй като са блокирани от тълпата и само енергичната намеса на шефа на обкома на партията ги изважда от вцепенението.

Започват безкрайните заседания, караници и обвинения, генерал отказва да даде боеприпаси на  своите войници, знаейки че те ще трябва да стрелят по работниците, та се налага да дойде от Москва специалната Държавна комисия, начело с вездесъщия Анастас Микоян, за да се овладее положението.

Войниците ще бъдат въоръжени, ще им се заповяда да стрелят на месо, труповете екстрено ще минават през местните болници и бързо ще бъдат заравяни извън града, но най-важното е да няма никакъв информационен теч за ЧП.

Людмила участва в най-важното заседание в Горкома , изказва се за сурови мерки срещу бунтовниците, даже й препоръчват да предаде писмено своето изложение на московските началници, но след като напуска партийните дебати с ужас разбира, че дъщеря й – също фабричен работник, е участвала в демонстрациите и е изчезнала.

За нея настъпва истински ад.

Обикаля из болниците и с помощта на порядъчен офицер от КГБ Логинов – Владислав Комаров, стигат, след драматични перипетии и до тайните гробищни могили, където съкрушена научава, че Светка е убита.

На изпитание е подложена не само съвестта й, но и нейните съкровени убеждения – „без комунизъм какво ни остава?“, за да дойде логично неочаквания хепи енд с ненадейната среща на майка и дъщеря на покрива на прословутите и много модерни тогава съветски многоетажни блокове, които, държа да подчертая, все пак не са комуналки.

„Скъпи другари!“ ще бъде интересен за всички, които се интересуват от съвременната история .

Разбира се, на мен реалиите с опашките за храни, безкрайните партийни заседания, караниците между местните вождове, страхът, малодушието, лицемерието, грубата намеса на столичните емисари, жестокото наказание на бунта и големите грижи за СКРИВАНЕТО на истината за протестите, са ми до болка познати.

Човечността избива неочаквано и ненадейно – та чак ни се струва нереалана – генерал отказва да дава заповед за стрелба по собствения си народ, офицер от КГБ помага на местен партиен функционер да открие истината за дъщеря си, а тя – правоверна комунистка се прави на разсеяна, когато баща й облича униформата на офицер от казашката сотня…

Същевременно остава смута, объркването от случилото се – нали строим комунизъм – защо убиваме близките си,  сега е демокрация – защо изпитваме носталгия по Сталин, нещо не е наред с нашата система, но как да продължим напред без социалистическия идеал?

Този комплекс от каверзни въпроси и травми на националното съзнание като символ на руската история Кончаловски отказва да обясни.

Той оставя отговорите на зрителите, предпочитайки да заснеме един от най-силните и стойностни филми в кариерата си, в който покрай Владислав Комаров – Логинов и Сергей Ерлиш – бащата на Людмила, като Люда съпругата му Юлия Висоцка прави едно от най- паметните си творчески превъплъщения.

Тя не се срамува да изглежда леко грозна, стандартна, идеологически обременена, „обычная женщина“, за да създаде с любов и вдъхновение може би най-яркия образ в своята кариера.

 

„Скъпи другари“, 2020, 116 мин., сц. и реж. Андрей Михалков – Кончаловски, съвместно с Елена Кисельова, продуцент Алишер Османов, производство „Продуцентски център на Андрей Кончаловски“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Избрали сме за емблема лъва, а ни подхожда хиената, чакала или вълка, изобщо животно от най-крадливите. ”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 114 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.