БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Гледах „Ятаган“ с интерес и се забавлявах от сърце. Получих това, което търсех. Комедия без претенции и свръхочаквания, но направена вещо, с вкус , с ясни и актуални послания. Признавам, че историята на Христо Христов е забавна, но не блести с оригиналност.

Сещам се за поне два класически примера за това как нуждата принуждава чиновници да измислят схеми и отчети, с които да оправдаят съществуването си – „Шивачът от Панама“ на Джон льо Каре и Джон Бурман (1996 – 2001), в който изгонен британски шпионин се свързва с местен шивач, чиято жена работи за панамския президент и който срещу щедро възнаграждение си измисля легенди за бъдещата съдба на прочутия канал, както и нашият „Кит“ (1970) на Петър Василев - Милевин, където черноморските  риболовци от кораба „Одисей“ в отчета си превърнаха хванатата цаца в кит, в първия социалистически кит, уловен в Черно море!

От този легендарен филм е останала в съзнанието ми и прочутата песничка:

„-Тържествено и вещо

от нищо правим нещо,

от нищо правим нещо и веем знамена!“

Нещо подобно осъществява и инспектор Рангел Костов – Мариян Вълев, служител в „АБОРТ“ – Агенция за борба с тероризма.

Притиснат от новата си шефка – амбициозната Силвия Овчарова – Евгения Калканджиева,  да отчете дейност в рамките на  денонощие или да бъде уволнен – той скроява разработката „Ятаган“ -  по името на водката, която обича и набеждава кварталния аутсайдер – поет Николай Николов – Никсъна – Ивайло Драгиев, че е ръководител на терористична клетка на ИДИЛ.

Първоначално и на мен планът на Костов ми изглеждаше шокиращо абсурден, но началството пое въдицата… А след това измислицата се оказа необходима и реално осъществима!

Не ми се преразказва сюжета – в него има занимателни обрати, сочни образи, горчив хумор и неизбежните асоциации с грозната ни действителност, която ни обкръжава и в която държавният чиновник по съдба е принуден да лъже и твори стъкмистика, за да усвоява фондове и да вегетира.

Зад иронията и черните комични зарисовки обаче прозират стряскащи спомени за първообразите на комедията – Овчарова е завършила“ начална педагогика“, но оглавява секретна агенция, партньорска на ЦРУ и дори стига до важен пост в Брюксел, а у нас вътрешен министър бе физкултурник, който побърка държавата с показни безумни акции, с подслушвания и обвинения, едно от които бе срещу многострадалните горнооряховски лекари и прословутото бебе на Боряна…

Защо да се учудвам, че на редовото ченге Костов му хрумва историята с кварталния Ромео, преквалифициран в боец на „Ислямска държава“ – нали целта оправдава средствата, а те потичат като пълноводна река…

„Ятаган“ е семпла и актуална приказка, в която най-неочакван е хепи ендът, в който замесените в конфликта трябва да се измъкнат от него без големи щети.

„Ятаган“ е и моментна снимка на нашето общество и институции в плен на гоненето на показните отчети, на илюзиите, мечтите и големите измами. На бодряческия оптимизъм, зад който се крие желанието за запазването на статуквото.

Андрей Антонов, който има в актива си мистериозно романтичната драма „Никой“ (2017), изненадва приятно като пълноценен автор, вкл. и оператор , с владеенето на жанровите особености на комедията, за която получи субсидия преди три години.

Разказът е умело пласиран, с добро темпо, без излишни дължини, диалогът е функционален и на моменти съдържа неподозирана дързост, а актьорският екип е мечта за всяка българска продукция – той е съвкупност от най-добрите ни актуални имена и е истинско удоволствие да се гледа.

Жени Калканджиева като Овчарова буквално открадва шоуто.Тя е самоуверена, но същевременно осторожна и уязвима – типична провинциална кифла, яхнала вълната на късмета в гонене на успешна кариера.

Не по-малко ефектна е Ирена Милянкова като нейната приемничка Баръмова.

Четиримата инспектори от бойната  група на АБОРТ представляват общ портрет в стил „инспектор Клузо“ – Мариан Вълев – Костов, Стефан Денолюбов – Попов, Китодар Тодоров – Мирчев и ,разбира се, Георги Стайков – Кирчев, мълчащ през цялото време, докато на финала произнася култовата реплика : „Немам думи!“

Приятна тръпка предизвиква с непосредствените си реакции и дамското подкрепление в лицето на Невена Бозукова – леля Веска, съдържателката на кръчмата „Багдад“,Силвия Станоева – Сия Михайлова и Любомира Башева – Мила.

Трябва да споменем още няколко от „обичайните заподозрени“, дали приноса си за доброто ни настроение – Васил Василев-Зуека, изиграл с неподражаем финес образа на прочутия близкоизточен експерт Свилен Иванов, Ники Кънчев, подвизаващ се като тв водещ, Ивайло Драгиев, положил похвални усилия като Никсъна да оправдае набедяването си за мотор на престъпната група, бившият гимнастик Йордан Йовчев, появяващ се като спътник на леля Веска и двамата йеменски първенци, закрили операция „Ятаган“, зад чийто достолепни одежди разпознаваме Любо Нейков и Ники Илиев.

Излизайки от салона все още се смеех на видяното, но, на стълбите се сетих за прочутия вопъл на градоначалникаот „Ревизор“ – „На кого се смеете - на себе си се смеете!“

И си помислих с тъга – „Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Или може би трябва да положим някакви усилия да променим  тъжния живот, в който пребиваваме толкова десетилетия…“

„Ятаган“, 2020, 98 мин.,сц. Христо Христов, реж. и  оп. Андрей Антонов, производство „А+ филмс“ с подкрепата на ИА „НФЦ“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Рано или късно всеки разбира, че няма пълно щастие, а малцина стигат до обратния извод: пълното нещастие също е недостижимо.“

Примо Леви, италиански писател и преводач, роден на 31 юли преди 102 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия