ИВАЙЛО ДИЧЕВ, "Фейсбук"
Да ме прощават литераторите.
Удивително е, че именно "Под игото" може да бъде сакрализирано от българския национализъм като този, който видяхме днес в Сопот.
Прочетете пак книгата. Въстанниците се обезверяват и побягват от позицията, а прочутото черешово топче, което ще видите днес във всяка битова механа, изплюва джепането на два метра - впрочем на повечето топчета попадат в ръцете на турците заредени, защото бягащите не са се сетили дори да запалят фитила. Предатели навсякъде, хората подлъгани и обезверени, битовото смазва всеки висок порив, а истинските идеалисти са самотни и неразбрани. Всъщност единственото, което революционерите намират да направят, е да вържат един невинен циганин и да го убият, като на всичкото отгоре първия път не уцелват. Ужасна, гнусна сцена! Накрая само лудия Мунчо се възмущава накрая малко според Ботевото "свестните у нас считат за луди" или Пушкиновото "народ безмолствует".
Не знам откъде идва героизацията на този текст - той е горчива критика на българския нрав, обвинява, демитологизира, осмива - и как се превърна в монумент точно на обратното просто не разбирам. Вероятно просто не го четат.
