АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

"Южен вятър" започва с чалга хита на Камелия от края на 90-те "Луда по тебе" (който от своя страна е кавър на по-стар турбофолк шлагер на Лепа Брена) и това ясно позиционира сръбския филм като време, пространство и естетика. Очакванията към продукцията на Милош Аврамович са големи, тъй като комшийското кино е с традиционно високо ниво, а "Южен вятър" идва и с добавената стойност на "най-касовия сръбски филм през последните 10 години" - в родината си е видян на кино от над 500 000 души за по-малко от три месеца разпространение. Вероятно ще се гледа и у нас, защото югокиното е традиционно харесвано тук, а и то импонира на масовия вкус.

Филмът не предлага големи изненади нито в добрия, нито в лошия смисъл. Може даже да се погледне от нас с чувство на леко културно превъзходство - темите за мутренските времена, подземния свят, кражбите на коли и поръчковите убийства малко или много сме ги оставили зад гърба си, киното ни също по-рядко се вдъхновява вече от тях. Дори може да се предположи, че сред многобройните вдъхновения на "Южен вятър", който не е особено оригинален, е и българският сериал "Под прикритие". В него участват и двама наши сънародници, като единият е именно титулярят от тв поредицата Ивайло Захариев, а другият (в ролята на баща му) - Христо Шопов.

Въпреки че действието се развива в Белград в наши дни, останалите очевидни влияния на "Южен вятър" препращат към 90-те и варират между Тарантино, "Бързи и яростни" и отличния "Рани" на сръбския режисьор Сърджан Драгоевич. Като цяло филмът се усеща леко ретро, а пък откриващите 30 минути са като състезание по най-много нецензурни думи за единица време (знаем, че съседите принципно не си поплюват - смятайте значи какво е). 

Юговойната вече не присъства като тема, ред е на следвоенната безпътица и липса на ценности. Сценарият не се щади откъм клишета и се фокусира върху младо момче от крайния квартал - родено при Милошевич, не при Тито, - което участва в банда за крадени коли и се прави на състезател зад волана им. Отношенията в семейството му са хладно-взривоопасни - бащата не одобрява начина му на живот, майката продължава с любов да му прави сарми, по-малкият брат иска да му подражава. Внезапен опит на хлапака да се покаже като голям мъж и да открадне мерцедес с български номер самосиндикално, просто защото му е под ръка, го вкарват във водовъртежа на подземния свят и застрашават живота на мнозина. В ролята е симпатягата Милош Бикович, а персонажът е тъй силно романтизиран, че зрителят през цялото време усеща желание да му перне два шамара зад врата и да го върне на училищната скамейка. Макар че самият Бикович не е чак толкова млад, той изгря през 2010 г. в "Монтевидео" на Драган Белогърлич и Сърджан Драгоевич. Сценаристът и режисьор Аврамович пък бе асистент на Драгоевич в прекрасния "Парад" (2011) и затова не са неочаквани препратките съм един от неговите филми. 

В останалите роли виждаме едни от най-ярките сръбски актьори - в това отношение филмът превъзхожда многократно нашите рецитатори - Небойша Глоговац (гангстерът Гълъб е една от последните изяви пред камера на починалия м.г. актьор), Драган Белогърлич и звездата от "Ъндърграунд" и "Черна котка, бял котарак" на Кустурица Сърджан Тодорович. Техните изпълнения се отличават с онази сърцата органичност, заради която толкова ценим сръбското кино. 

Технически "Южен вятър" е добре изпълнен и не носи това натрапчиво усещане за художествена самодейност, което отличава жанровото снимане у нас - многобройните преследвания с коли например са с нужното темпо и заснети сръчно от оператора Иван Костич. Звукът, звуковият монтаж и употребата на музиката (която, както стана дума, е предимно бясна чалга) също са на непостижимо за нас ниво. 

Доколкото се информирах от сръбската и хърватска филмова критика по адрес на филма обаче, и в съседните нам страни си мечтаят за по-"вносно" изглеждащо и жанрово кино и по-малко реализъм. Вероятно тези липси на фона на възпитания от Холивуд масов вкус са и една от причините за впечатляващата популярност и успех на "Южен вятър", наричан въодушевено "първият сръбски екшън". 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.