АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

От евтините репродукции по чаши и магнити до оригиналите за стотици милиони долари: продал приживе само една картина и умрял в бедност и неразбиране, днес Ван Гог (1853-1890) се е превърнал не просто в една от най-ценните марки на изобразителното изкуство. Неговите шедьоври са сред най-разпознаваемите визуални символи на човечеството, те "говорят" дори на най-неизкушените. 

Пътят оттам до движещите се изображения, които братя Люмиер измислят само пет години след смъртта му, не изглежда дълъг, но ето че отнема почти век и половина да се появи "Да обичаш Винсент" - необичаен и майсторски филм, единствена по рода си пълнометражна "маслена" анимация, която разказва за художника в 65 000 ръчно нарисувани платна. "Ние не можем да говорим по друг начин освен чрез нашите картини", тази фраза на Винсент от писмо до брат му Тео Ван Гог е мото и вдъхновение на филма. 

Рамките на филмовия разказ са очертани от неговите шедьоври "Звездна нощ", "Спалня в Арл", "Кафе тераса през нощта", "Ириси", "Слънчогледи", "Портрет на д-р Гаше", серия автопортрети и много други. Режисьорите и сценаристи Дорота Кобиела и Хю Уелчман обаче наемат още 125 художници, обучени в характерния пастьозен рисунък на Ван Гог, за да създадат останалите кадри на филма. 

"Да обичаш Винсент" се движи с 12 маслени платна в секунда, като за направата му са използвани около 3000 литра бои. Елизабет Христова, българка, включена в проекта, разказва за работния процес, продължил за нея една година: "Тотална обсесия... Аз говорех с хората и гледайки лицата им, аз виждах щрихите на четката и цветовете в техните лица. Животът ми беше Ван Гог от сутрин до вечер." 

Полската аниматорка Дорота първоначално възнамерявала да създаде 7-минутна късометражка със сходна идея. Но после срещнала британеца Хю Уелчман - лауреат на "Оскар" с "Петя и вълкът". Сътрудничеството между двамата ражда този уникален, простете за клишето, скъп и доста рисков творчески експеримент. Той се оказва успешен - приходите многократно надхвърлят бюджета от 5.5 милиона долара, а продукцията е вече отличена с Европейска филмова награда и номинация "Златен глобус" за пълнометражна анимация. "Да обичаш Винсент" почти сигурно ще се нареди и сред претендентите за "Оскар" в същата категория.

Сюжетът е полубиографичен, като представлява ретроспективен разказ от съвременниците на Ван Гог скоро след самоубийството му. Синът на пощальона Жозеф Рулан - младият, скептичен и обичащ чашката Арман (и двамата рисувани от художника приживе), е изпратен да намери брата Тео, за да му достави последното писмо на покойния творец. Но вестоносецът открива, че адресатът също вече е починал, и се впуска в разследване на смъртта, живота и лудостта на великия художник. Филмът се задвижва от криминален сюжет, по идея от книгата Vincent van Gogh: The Letters (2009 г). Според нея има вероятност Ван Гог да не се е самоубил, а да е убит от местен младеж, който имал навика да се облича като каубой и да се перчи с пистолет. Заради това филмът бе упрекван - например от британския в. "Гардиън", - че този подход носи риск от профанизиране на творчеството и личността на Ван Гог, "смилайки" го за нуждите на попкултурата и масовия вкус. Ако си спомним за картичките и чашите от първото изречение, проличава нелепостта на това обвинение.

"Да обичаш Винсент" е високохудожествена творба за лудостта, гениалността и красотата: преди всичко визуална, после всичко останало. Както често се случва в европейските анимации, драматургията и диалогът малко куцат, но самият Ван Гог е бил несръчен в общуването, саможив и действително предпочитал да се изразява чрез картините си. Авторите на филма успяват да влязат в "разговор" с него, въвличайки и зрителя в това естетско приключение. 

 

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 143 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...