АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"
От евтините репродукции по чаши и магнити до оригиналите за стотици милиони долари: продал приживе само една картина и умрял в бедност и неразбиране, днес Ван Гог (1853-1890) се е превърнал не просто в една от най-ценните марки на изобразителното изкуство. Неговите шедьоври са сред най-разпознаваемите визуални символи на човечеството, те "говорят" дори на най-неизкушените.
Пътят оттам до движещите се изображения, които братя Люмиер измислят само пет години след смъртта му, не изглежда дълъг, но ето че отнема почти век и половина да се появи "Да обичаш Винсент" - необичаен и майсторски филм, единствена по рода си пълнометражна "маслена" анимация, която разказва за художника в 65 000 ръчно нарисувани платна. "Ние не можем да говорим по друг начин освен чрез нашите картини", тази фраза на Винсент от писмо до брат му Тео Ван Гог е мото и вдъхновение на филма.
Рамките на филмовия разказ са очертани от неговите шедьоври "Звездна нощ", "Спалня в Арл", "Кафе тераса през нощта", "Ириси", "Слънчогледи", "Портрет на д-р Гаше", серия автопортрети и много други. Режисьорите и сценаристи Дорота Кобиела и Хю Уелчман обаче наемат още 125 художници, обучени в характерния пастьозен рисунък на Ван Гог, за да създадат останалите кадри на филма.
"Да обичаш Винсент" се движи с 12 маслени платна в секунда, като за направата му са използвани около 3000 литра бои. Елизабет Христова, българка, включена в проекта, разказва за работния процес, продължил за нея една година: "Тотална обсесия... Аз говорех с хората и гледайки лицата им, аз виждах щрихите на четката и цветовете в техните лица. Животът ми беше Ван Гог от сутрин до вечер."
Полската аниматорка Дорота първоначално възнамерявала да създаде 7-минутна късометражка със сходна идея. Но после срещнала британеца Хю Уелчман - лауреат на "Оскар" с "Петя и вълкът". Сътрудничеството между двамата ражда този уникален, простете за клишето, скъп и доста рисков творчески експеримент. Той се оказва успешен - приходите многократно надхвърлят бюджета от 5.5 милиона долара, а продукцията е вече отличена с Европейска филмова награда и номинация "Златен глобус" за пълнометражна анимация. "Да обичаш Винсент" почти сигурно ще се нареди и сред претендентите за "Оскар" в същата категория.
Сюжетът е полубиографичен, като представлява ретроспективен разказ от съвременниците на Ван Гог скоро след самоубийството му. Синът на пощальона Жозеф Рулан - младият, скептичен и обичащ чашката Арман (и двамата рисувани от художника приживе), е изпратен да намери брата Тео, за да му достави последното писмо на покойния творец. Но вестоносецът открива, че адресатът също вече е починал, и се впуска в разследване на смъртта, живота и лудостта на великия художник. Филмът се задвижва от криминален сюжет, по идея от книгата Vincent van Gogh: The Letters (2009 г). Според нея има вероятност Ван Гог да не се е самоубил, а да е убит от местен младеж, който имал навика да се облича като каубой и да се перчи с пистолет. Заради това филмът бе упрекван - например от британския в. "Гардиън", - че този подход носи риск от профанизиране на творчеството и личността на Ван Гог, "смилайки" го за нуждите на попкултурата и масовия вкус. Ако си спомним за картичките и чашите от първото изречение, проличава нелепостта на това обвинение.
"Да обичаш Винсент" е високохудожествена творба за лудостта, гениалността и красотата: преди всичко визуална, после всичко останало. Както често се случва в европейските анимации, драматургията и диалогът малко куцат, но самият Ван Гог е бил несръчен в общуването, саможив и действително предпочитал да се изразява чрез картините си. Авторите на филма успяват да влязат в "разговор" с него, въвличайки и зрителя в това естетско приключение.
