БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Вълна от особени мисли ме обзе след като гледах „Последният джедай“, осми епизод на сагата „Звездни войни“. Признавам си, филмът ми хареса, дори си мисля, че в настоящия момент той не може да изглежда другояче, но тъй като съм фен на легендарната поредица вече 40 години, очаквах нещо по-добро. Главният недостатък на 152 минутната епопея е драматургичният.
За кой ли път, гледайки филм от сагата, се убеждавам, че именно сценарият е в основата на комплексното възприятие на творбата.
Ясно е, че това не е оригиналният замисъл на Лукас и слава Богу, тъй като изтече информация, че наброската за епизода, дело на Лорънс Каздън, с когото Лукас прави „Империята си отмъщава“ през 1980 г. не се е харесала на Райън Джонсън и той се е заел с подкрепата на продуцентката Катлийн Кенеди с преработката и дооформянето на драматургията, но и в „Последният джедай“ има смущаващи пропуквания в сюжета, нелогични лупинги и направо нелепи решения – летенето на Леа Органа сред звездите и чудодейното й възкресяване в ръцете на загрижените й помощници или присъствието на Чубака при бунтовниците в минната база, след като малко преди това с шут разбива вратата на убежището на Люк, но е похвално, че Джонсън се опитва да прикрие тези гафове с обмислен и прецизно осъществен монтаж, дело на Боб Дасей, стягайки повествованието в добре балансирана рамка и контролирайки основните конфликтни възли и сюжетни нишки.
Както повелява традицията визията – оператор Стив Йедлин и специалните ефекти – какъв магьосник е само Винс Абът - са на изключителна висота, като именно в „Последният джедай“ при така отчетливо и реалистично пресъздадените битки в далечната галактика, осъзнаваме мащаба и значението на звездните войни, а музиката на Джон Уилямс е отдавна класика и еталон за качествено и стойностно тонално оформление.
Джонсън продължава и доразвива усилията на Дж. Дж. Ейбрамс от „Силата се пробужда“ и държейки сметка за незабравимите спомени от първите две трилогии, носещи в най-голяма степен печата на Джордж Лукас, се опитва и успява да надгради постигнатото.
Ценното при него е, че онагледява мащаба на битката между Доброто и Злото, че с добре пласирания акцент на унизените деца - метачи подсказва къде ще се цели за очаквани реакции в залата в бъдеще и че набляга на много високите залози, заложени в тази наистина съдбоносна и смъртоносна схватка.
Колцина от нашите доморасли всезнайковци и винаги жлъчно настроени критици за последните четири десетилетия проумяха основната тема в сагата, скрила се зад цитати и внушения от азиатски религиозни практики, митология, фолклор и приказен фонд на народите по света, но минаваща като червена нишка през всичките вече осем епизода на епоса?
За това колко е важно да живееш свободен, да не бъдеш тъпкан и унижаван и да не си материал в алчните ръце на злодеи като Дарт Вейдър и Палпатин?
Защото в края на краищата битката на непокорната Република с пълчищата на Империята в далечната галактика е именно борба за свободата и за тържеството на демокрацията над диктатурата.
Да напомням ли , че първата значима студентска работа на Лукас от 1966 г. е важната с посланията си късометражка от 3 минути, носеща симптоматичното заглавие „Свобода“?
Логично е именно този идейно смислов център, най-важен и значим в сърцевината на посланието на „Звездни войни“ да бъде свято пазен и доразвит от всеки, поемащ щафетата при реализацията на поредния киноопус.
И още нещо.
Хареса ми ясното и отчетливо преплитане на съдбите на трима от основните персонажи, около които всъщност се върти интригата в „Последният джедай“ – Рей, Кайло Рен и Люк Скайуокър.
Дейзи Ридли полага похвални усилия при изграждане образа на Рей , а при усвояване уроците на Люк доказва, че ще е негов достоен приемник и Силата ще бъде с нея.
Адам Драйвър е силен, плътен и завладяващ Кайло.
В него има и демоничен блясък и фанатичен плам и желание да докаже, че не случайно е ликвидирал баща си – прочутият Хан Соло и че на него може да се разчита в бъдещите битки, когато непременно ще се прояви като наследника на черния лорд Дарт Вейдър.
Драйвър обаче не създава еднопланов противник.
При прочутата среща с Рей Рен – Бен Соло се оказва в плен на красотата и очарованието й, а като чувствителен и амбициозен млад човек трябва да направи съдбоносен избор.
И той предпочита не любовта, а изпепеляващата амбиция да унищожи основния си враг – Люк.
Мисия, оказала се, невъзможна.
Като Люк Скайуокър Марк Хамил доживява своя късен реванш и ренесанс.
Помня, че след „Нова надежда“, култовият шести епизод , с който стартира „Звездни войни“ преди 40 години той бе най-популярната звезда в епоса. Класата си доказа и във военната драма на Смамюел Фулър „Дивизията“ от 1980 г. Уви, кариерата му не се разви по най-добрия начин и в сравнение примерно с Харисън Форд, той се оказа направо неудачник, принуден за прехраната да озвучава прочути иначе продукции за Батман и Аватар.
В „Последният джедай“ 66-годишният актьор дочаква своето възкресение.
Играта му е премерена и вдъхновяваща, изпипана във всеки детайл и излъчва такава непоколебима решителност и увереност, че чак тръпки ни побиват по гърба. Голям актьор, дочакал своя заслужен триумф.
Коректно е да се отбележи, че вторачвайки се в съдбата на тези възлови персонажи Джонсън като че не дава шанс на другите основни фигури от приключението да се изявят подобаващо.
Много е тъжно, че Кари Фишер приключва сагата с такава нелепа и непълноценна интерпретация, Лора Дърн като вицеадмирал Амилин Холдо просто няма екранно време, за да разгърне познатия си потенциал и само загатва, че иска да представи намахан, предпазлив и непълноценен ръководител, от който Републиката няма нужда, бегло са щрихирани, но все пак остават в съзнанието ни Поу Дамерон – Оскар Айзък,Фин - Джон Бойега и Роуз Тико – Кели Мари Трън.
Злодеите Сноук и Хъкс са по традиция шаржирани, представени в едри гротескови мазки и от актьорите Анди Съркис и Донал Глийсън няма какво повече да желаем.
Като цяло „Последният джедай“ си остава плътно и красиво изграден епос, който няма да разочарова публиката.
Вече го писах преди две години за „Силата се пробужда“, но с риск да се повторя ще посоча, че и осмият епизод на „Звездни войни“ честно ще си заработи очаквания милиард долара приход.
Тъй като е амбициозно и отговорно направен.
И защото знае какво очаква публиката от него и хващайки я за ръка и качвайки я на кораба на Фин, влиза в смъртоносна битка с войните на Първата редица, прескачайки от единия до другия край на галактиката.
До следващата среща, в епизод IX…
"Звездни войни ": "Последният джедай", 2017, 152 мин., сц. и реж. Райън Джонсън, производство Lucasfilm Ltd, Ram Bergman Productons, Walt Disney Pictures
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
