Анита Димитрова, в. "Сега"

Не, не съм очаквала от българското кино толкова искрено романтичен сюжет: такива дози носталгия и копнеж без грам сладникавост. Тъй като сме връстници с героите (а и със сценаристите), и през 1988-а съм правила същото, което и те, изненадата беше още по-приятна. Намерението да се насладя напълно на горчиво-сладката история на двамата главни герои обаче бе саботирана от почти всички възможни недостатъци на българското кино, заради които се налага с прискърбие да пиша съкрушителни рецензии. Театрална дикция, слаб диалог, лош звук, елементарна завръзка, в която приликите с излезлия преди месец "Вездесъщият" са отвъд очевидни. Ето: самороден гений в рекламния криейтив си позволява волности и самоотлъчки в работата, въпреки това клиентите и шефовете (неясно защо) го търпят; междувременно кръшка на жена си и се потапя в тайнствен "алтернативен" живот, докато пише своя опус магнум, т.е. биографична книга. 

Разбирам, че у нас има твърде много копирайтъри със скучно ежедневие, у които дремят нереализирани писатели и сценаристи, но малко оригиналност няма да навреди. В първите двайсет минути на "Дъвка за балончета" буквално се чудиш къде си попаднал и изисква доза мазохизъм да не напуснеш залата преждевременно. Фалшът отстъпва едва когато в ретроспекция започваме да "посещаваме" детството на персонажите. Тези сцени са обляни в златистата светлина на носталгията (заснети от оператора Владимир Михайлов със съответните филтри), а част от децата в ролите са истинска находка - особено Аглея Гумнерова. Тяхната естественост контрастира с играта на възрастните, професионални актьори. Ретроспективните сцени ще извикат умиление и усмивка у всеки някогашен малък зрител на "Войната на таралежите" и "Васко да Гама от село Рупча". Не звучат нито мухлясало, нито пропагандно - браво! 

Спомените от миналото, слава богу, не изпадат в тежък сантимент по соца, макар епохата да присъства като неизбежен декор. Трима приятели, всички влюбени в гаменчето Биляна, го следват навсякъде: по стрелбища, катерушки, в боеве с фунийки от страници на "Жената днес" и "Некерман" и училищни пакости. Калин, разбира се, е по-влюбен, по-умен и по-красив от другите двама, иначе нямаше филмът да ни занимава главно с него.

Когато се срещат повторно 25 години по-късно, Биляна тропка към моминско парти във високи тънки токчета и е... навирила крака от контейнер за боклук, защото търси загубения си годежен пръстен. Тя живее в Лондон и отказва да си спомня миналото. Той все още е луд по нея и именно детството го захранва с творческа енергия. Играта на Теодора Духовникова (главна роля и във "Вездесъщият" - още една прилика) и Иван Юруков (познат от сцената на Народния театър) покрива целия спектър от неубедително звучащи реплики и немотивирани действия до вживяване в героите и органично присъствие на екрана. Още едно доказателство колко важна е ролята на режисьора - дебютантът Светослав Тодоров-Роги е трупал опит в сериалите "Столичани в повече" и "Кантора Митрани", но има да поработи още върху постановъчните си умения и воденето на актьорите.

Сценаристите са цели четирима - Георги Иванов, Теодора Маркова, Тео Чепилов и Невена Кертова. Не знам в чия глава се е родила главната сюжетна линия, но тя е прекрасна. Детайлите и диалозите, с които е обрасла - невинаги. Личи, че филмът е създаден от екип, в който един е писал едно, друг - друго; липсва му хомогенност, липсва един разпознаваем глас; тонът е различен не просто в различните етапи на повествованието, но дори в отделните сцени. Все пак за похвала е, че създателите му не са се загубили в преминаването между двете "времена", спойката между минало и настояще е плавна. 

В желанието си да не бъде захаросан, "Дъвка за балончета" е и доста немилостив към героите си. Сантиментът му навярно ще бъде оценен по достойнство и от другите представители на поколението. По-любопитно е как филмът ще се представи сред по-младите, които съставляват основната аудитория в киносалоните и за които е пълна загадка разликата между "Идеал" (10 ст., просто дъвка) и "Турбо" (50 ст., с картинка на "западна" кола).

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 50 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...