БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
В известен смисъл романът „Рафаел“ на Леа Коен е продължение на диренията и обобщенията й от документалната й повест „Ти вярваш“, която преди пет години предизвика горещи полемики. И този път тя тръгва от документалния факт, от прочутата навремето сапунена афера, след която е затрита богатата и влиятелна еврейска фамилия Арие, за да създаде стойностен и вълнуващ роман.
Всъщност авторката разкрива плътно и увлекателно двата опита за провала на един свръхуспешен бизнес у нас, свързан с производството на сапуни, пудри и червила, предназначено основно за придирчивата и взискателна женска аудитория и разширен вследствие успешната колаборация с френския търговец Арман Петижан, оказал се трън в очите на завистливи антисемити, които първоначално неуспешно с примитивно скалъпен през 1932 г. процес, но след десетилетие вече по силата на влязъл в сила Закон за борба със спекулата, измислят формулата на разплатата – 600 дузини сапун, предмет на „крупна спекула“ и 30 000 неотчетени лева, за които братята Леон и Рафаел Арие на 16 април 1943 г. са обесени…
За Леа Коен съдбата на фамилията Арие е симптоматична.
От една страна - делото е класически пример на нагласен процес, с който в онзи конкретен момент - зимата на 1942 – пролетта на 1943 г. управляващият у нас прогермански елит, включващ и цар Борис, си разчиства сметките с опасния, но вече ненужен еврейски капитал, изпълнявайки съюзническия си дълг към нацистите, а монархът – отклонявайки от себе си възможността за втори път след неуспешния арабаконашки атентат да бъде мишена или цел – за евентуална амнистия, измъквайки се от този неудобен за него ангажимент с мълчание, потвърдило смъртната присада на 16 април 18 години по-късно.
И от друга – романът - несъзнателно или напротив – умишлено – се оказва скръбна елегия за една загубена и унищожена от два авторитарни режима България, родила такива опитни и обиграни бизнесмени като братя Арие, оказали се между впрочем и крупни меценати на културата – след като са спонсорирали Народния и Кооперативния театър и редовно са пускали реклами в меродавните столични всекидневници и ликвидирани с лека ръка – те и тяхното дело…
Фамилията - и по точно – това, което остава от нея, се разпилява по света - до САЩ и Аржентина, делото срещу братята Леон и Рафаел и до днес не е преразгледано, а присъдите срещу тях не са отменени, а бизнесът им, доколкото е възстановен и съществува, е в съвсем други ръце и не е това, което е бил по време на триумфа му на Световното изложение в Париж през 1937 година.
Романът е посветен не на Леон, активният член в бизнесформацията Арие, а на Рафаел – съзнателно търсената невинна жертва, който за назидание трябва да увисне на бесилото.
Защото е млад, богат, красив, със самочувствие. И тъй като е коцкар и смята, че всичко му е позволено в този живот.
От любовни афери с прочути балерини като Надя Винарова, до притежаването на последния модел спортен „Мерцедес“, който съвсем естествено събира погледа и завистта на софийския бомонд.
Освен всичко друго Рафаел има още един грях.
За него няма вина, но пък чрез поведението си го стимулира – влюбването на двете братовчедки Клодия и Едит в привлекателния му лик, което пък автоматично го превръща в черната овца на фамилията, след като сам допуска нарушаването и бламирането на основни нравствени норми.
Романът е стегнат и увлекателно написан, чете се бързо и с интерес.
Коен натрупа достатъчно белетристичен опит и с основание може да се смята за една от най-добрите и привлекателни за публиката родни белетристки.
Прави впечатление увереността и вдъхновението, с които е писана сагата, умението й да изгражда правдива и автентична атмосфера, да извайва сочни и пълнокръвни образи, да възвисява и бичува слабостите в националния ни характер, да бъде пристрастна по определени проблеми и да защитава позицията си докрай – дори, когато та е дискусионна и неприемлива от мнозинството – мнението й за царя, че е антисемит и престъпник, че правосъдието ни е играчка в ръцете на управляващите или съзнателно прокараната теза, че не трябва толкова да се гордеем със спасяването да евреите си, след като тези в Македония и Беломорска Тракия намират смъртта си в концлагерите в окупирана Полша.
В „Рафаел“ откриваме още една любопитна подробност.
Романът е разделен на две части и се оказва, че самата драматична история е разказана двукратно, но от различни гледни точки, по два начина, като са използвани и съответните адекватни похвати.
Първата част звучи сухо , придържайки се плътно към фактите.
Тя много напомня за очерците й за „сапунената афера“, които публикува преди две години в списание „Биограф“.
Освен това е и пределно кондензирана и кратка, обхващаща умело подбрания времеви интервал от полунощ до 5 часа сутринта на 16 април 1943 г. – денят на екзекуцията.
Коен е усетила, че поднесен по този начин текстът звучи по-скоро протоколно, без да съумее да поднесе в дълбочина и с необходимите нюанси самата трагична фамилна орис.
Затова прибягва до хитър и плодотворен ход, получавайки и дар от съдбата да разговаря в Далас с Едит Арие, единствената останала жива свидетелка на драмата.
Така тя доразвива разказа си около нейните спомени и безкрайни разговори с доктор Дейвид Гутман – мним застраховател, а всъщност лекар в клиника „Добър живот“, които доуплътняват историята и най-важното внасят така необходимият колорит и свежест, искреност и топлота, за да се превърне тя в една колкото българска, толкова и американска оптимистична трагедия.
И да напомнят за най-добрите качества на създателката на романа, с които тя ме спечели още през 2005 г., когато погълнах в болничното си легло „Консорциум „Алтернус“.
„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен. С него и с „Ти вярваш“ смятам, че е изпълнила достойно своя дълг към род , вяра и кръв.
Защо след него да не очакваме нещо по-различно и атрактивно, от рода на „Сбогом, Брюксел“(2011)?
Леа Коен, „Рафаел“, роман, 2017, 341 стр., изд. “Ентусиаст“, ред. Виктория Бисерова
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
