НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА

Рената Литвинова е руска театрална и киноактриса, режисьор, сценарист и телевизионна водеща. Дебютът й като актриса е през 1989 г., а първият си пълнометражен филм режисира през 2004 г. 

"Богиня: как я полюбила" се определя от критиката като драма, но в него могат да се открият сюрреалистични детайли, метафизическа образност и дълбок психологизъм. Инспекторът от полицията Фаина (Рената Литвинова) провежда разследване по случай с изчезнало момиче. Година след началото на следствието всички са се отказали и останали без надежда, дори и родителите на детето. Но не и Фаина, която не се предава, тъй като чувства, че то е живо. В основата на филмовия замисъл са преживяванията и емоционалното състояние на главната героиня. Следователката живее сама - в уединение, съзнателно държейки всички далеч от себе си. Вероятно изходната точка за тази интерпретация е нещастното детство на самата Литвинова, което е било също изпълнено с неразбиране и отчуждение.

Драматичното напрежение на екранната творба се засилва от паралелното представяне на двата свята - този на сънищата и другия, на реалното всекидневно битие. Елементи, които са характерни за имагинерния свят(познати и от танатологията) - гарван, риба, безкрайни алеи (пътеки), които са символ на "прохода" от единия свят към другия - са използвани като препратки към ватрешния, индивидуален свят на героинята. Те носят и едно предчувствие за смърт, което постепенно се сгъстява в процеса на развитие на сюжетното действие.

Срещата с Професора (Максим Суханов) се оказва фатална за Фаина. Или по-скоро - това е ключът, който отключва портите за Отвъдното. Професорът я "посвещава" едновременно в две посоки - в езотерично познание и в любовта. Героинята непрекъснато говори, че не умее да обича и не познава любовта. Но действията й показват друго. Тя е тази, която не се отказва от издирването на детето, въпреки всичко. А подобно поведение не е ли продиктувано от същинска обич? От безусловната любов към живота?

С този филм Рената Литвинова прави своеобразен жест на уважение към друга голяма фигура в руското кино - Кира Муратова, с която е работила дълги години. Повторението на конкретни реплики от персонажите, както и повторението на отделни визуални елементи и кадри транслират семантичните възприятия именно към творбеството на украинската режисьорка.

Същите похвати, но обогатени и разширени с допълнителни смислови значения, се наблюдават и в следващия филм на Рената Литвинова - "Последняя сказка Риты". (2012). Отново главната тема е смъртта и нейните измерения. Тук Литвинова е в ролята на Ангела, който пренася душите в Отвъдното. И отново двата свята са успоредни един на друг. Протичат едновременно и непрекъснато. Увиват се един в друг като двете нишки на ДНК спирала. В едното измерение - Другото - Литвинова е Ангел на Смъртта, а във второто - Реалността - се явява в образа на смъртната Таня Неубивко, която работи в моргата.

Сюжетът е базиран на историята за последните дни от живота на Маргарита Готие (Олга Кузина). И не е случайно, че името всъщност е от произведението на Александър Дюма "Дамата с камелиите". Тя е обречена жена, но същевременно е щастлива със своята споделена любов към Николай (Николай Хомерики). Рита постъпва на лечение в болницата. Нейната приятелка от ученическите години - Надя (Татяна Друбич), е лекар в същата болница, но не може да се реши да й съобщи страшната диагноза.

Този филм е пропит от енергията на смъртта. Тя е навсякъде - в белите престилки на докторите, в белия сняг, гарваните (отново като символ), животинчето, което умира и се съживява по команда, старинните сгради, които се явяват като портали между световете, безкрайната паркова алея отново е "проход", по който преминават душите на смъртните в Отвъдното...

Внушението, което носи този филм на Рената Литвинова, е, че не толкова физическата смърт е страшна. Ужасът е тогава, когато си вътрешно мъртъв приживе. Когато носиш смъртта в себе си, без да го осъзнаваш. Особено силен момент е епизодът с аутопсията на Рита. Докторът пуши, докато извършва манипулацията. След което хвърля фаса в трупа и казва:"Зашивайте!".

Емоционалната нищета и психическата празнота са истинската смърт. Губейки уважението към живота и любовта у себе си, човек губи всичко. Включително себе си.

Обсесията от смъртта в психиатрията по правило се свързва с различни видове страх и няколко по-тежки фобии, придобити в детството при различни травматични ситуации. Посттравматичният шок се преодолява сравнително бързо, но емоцията  се "закотвя" в психиката на пациента за цял живот, като от време на време може да се прояви при същите или подобни на вече преживените случаи. Но посланието на "Последняя сказка Риты" е насочено по-скоро към екзистенциалният смисъл на живота, а не толкова към неизбежността на смъртта. Въпреки че това е основната тема на екранната творба, на преден план са изведени човешките взаимоотношения. По-важно е не как ще умреш, а как си живял преди това. До този "финален момент".

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. Всичко това, както и присъствието й на творец с особен и запомнящ се поглед към света, я нарежда сред водещите личности в съвременната руска кинематография.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 54 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?