АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"

Ветеранката Джуди Денч се наслаждава на поредната си "кралска" роля.

Зад помпозния превод "Довереникът на кралицата" се крие семплото заглавие "Виктория и Абдул". Виктория е кралица по времето, когато Британската империя владее 1/3 от земната суша - управлявала рекордните 64 години (преди да я измести неотдавна Елизабет II), вече в заника на живота си. Абдул е млад индийски прислужник, в родината си - чиновник в затвора, случайно избран да поднесе церемониална монета на отвъдморския суверен. Между двамата се оформя крепко и необичайно приятелство за ужас на придворните и политиците.

Режисьор е Стивън Фриърс ("Опасни връзки", "Кралицата", "Флорънс Фостър Дженкинс") - майстор ветеран на костюмния филм. В ролята на кралицата е Джуди Денч: 83-годишната доайенка на островното кино се отказа от ролята на "М", но не и от играта. В брадатия ориенталски хубавец се превъплъщава боливудската звезда Али Фазал, дебютирал пред западната публика в "Бързи и яростни 7". 

Филмът има потенциал да е голяма работа, но той остава нереализиран. Сценарият на Лий Хол, уж вдъхновен от действителни (слабо известни) събития, се плъзга по повърхността, филмът акцентира върху дворцовия блясък и церемониалното, вместо да се гмурне по-дълбоко в мотивациите на героите и в социално-политическия контекст на епохата. Фактът, че индиецът Абдул е мюсюлманин и жена му е опакована в черно от главата до петите, минава като безобидна мултикултурна закачка от днешния ден. Колониализмът и неговите последици са претупани, сякаш героите на филма живеят в някакъв щастлив белетристичен балон: Виктория не е могъщ колонизатор, Абдул не е безименна жертва. 

Не получаваме и разумно обяснение защо именно всемогъщата кралица избира неграмотния и слабо говорещ английски индиец за свой душеприказчик, защо го издига и защитава яростно пред собствения си истаблишмънт. Единствен намек за това е първата й промълвена реплика по негов адрес: "Той е необичайно красив", но връзката им остава платонична, поне на екрана: иначе щеше да е далеч по-шокиращо от Макрон и Бриджит. Но зрителят така и не разбира с какво стройният млад индиец надмогва ролята на домашен любимец: със същия успех би могла да избере и палаво кученце.

Денч, разбира се, може да изиграе блестящо и каменен трол: във втората си роля като кралица Виктория (след "Мисис Браун" на Джон Мадън от 90-те години) тя излъчва жизненост и хумор. Всъщност филмът успява най-вече в първата си част, когато представя царстването като комедия, дори пародия: абсурдността на етикета, на безчислените протоколни обеди, вечери и ръкостискания, на лицемерните отношения и зле прикрития кариеризъм. Има дори една кенефна шега. В края надделяват евтиният тв драматизъм и сантименталност и това сваля нивото. Все пак "Довереникът на кралицата" е лъскав и приятен за гледане.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.