АНИТА ДИМИТРОВА, в. "Сега"
Ветеранката Джуди Денч се наслаждава на поредната си "кралска" роля.
Зад помпозния превод "Довереникът на кралицата" се крие семплото заглавие "Виктория и Абдул". Виктория е кралица по времето, когато Британската империя владее 1/3 от земната суша - управлявала рекордните 64 години (преди да я измести неотдавна Елизабет II), вече в заника на живота си. Абдул е млад индийски прислужник, в родината си - чиновник в затвора, случайно избран да поднесе церемониална монета на отвъдморския суверен. Между двамата се оформя крепко и необичайно приятелство за ужас на придворните и политиците.
Режисьор е Стивън Фриърс ("Опасни връзки", "Кралицата", "Флорънс Фостър Дженкинс") - майстор ветеран на костюмния филм. В ролята на кралицата е Джуди Денч: 83-годишната доайенка на островното кино се отказа от ролята на "М", но не и от играта. В брадатия ориенталски хубавец се превъплъщава боливудската звезда Али Фазал, дебютирал пред западната публика в "Бързи и яростни 7".
Филмът има потенциал да е голяма работа, но той остава нереализиран. Сценарият на Лий Хол, уж вдъхновен от действителни (слабо известни) събития, се плъзга по повърхността, филмът акцентира върху дворцовия блясък и церемониалното, вместо да се гмурне по-дълбоко в мотивациите на героите и в социално-политическия контекст на епохата. Фактът, че индиецът Абдул е мюсюлманин и жена му е опакована в черно от главата до петите, минава като безобидна мултикултурна закачка от днешния ден. Колониализмът и неговите последици са претупани, сякаш героите на филма живеят в някакъв щастлив белетристичен балон: Виктория не е могъщ колонизатор, Абдул не е безименна жертва.
Не получаваме и разумно обяснение защо именно всемогъщата кралица избира неграмотния и слабо говорещ английски индиец за свой душеприказчик, защо го издига и защитава яростно пред собствения си истаблишмънт. Единствен намек за това е първата й промълвена реплика по негов адрес: "Той е необичайно красив", но връзката им остава платонична, поне на екрана: иначе щеше да е далеч по-шокиращо от Макрон и Бриджит. Но зрителят така и не разбира с какво стройният млад индиец надмогва ролята на домашен любимец: със същия успех би могла да избере и палаво кученце.
Денч, разбира се, може да изиграе блестящо и каменен трол: във втората си роля като кралица Виктория (след "Мисис Браун" на Джон Мадън от 90-те години) тя излъчва жизненост и хумор. Всъщност филмът успява най-вече в първата си част, когато представя царстването като комедия, дори пародия: абсурдността на етикета, на безчислените протоколни обеди, вечери и ръкостискания, на лицемерните отношения и зле прикрития кариеризъм. Има дори една кенефна шега. В края надделяват евтиният тв драматизъм и сантименталност и това сваля нивото. Все пак "Довереникът на кралицата" е лъскав и приятен за гледане.
