БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Остатъчни образи“ е последният филм на Анджей Вайда. Той бе и полското предложение за „Оскар“ 2016, което пък е безспорно свидетелство за неговата значимост. Вайда отдавна се готви за тази постановка и за щастие успя да я завърши преди смъртта си. На 90 години.

Аз съм от поколението, имало късмета да се запознае с повечето от неговите ярки филми, както и да оценя приноса му за развитието на киното като изкуство  - и като един от създателите на „Полската школа“, и като автор на поредица от шедьоври, които са белязали живота ми.

Защото за мен “Поколение“ (1954), „Канал“ (1957), „Пепел и диамант“ (1958), „Пепелища“ (1965), „Всичко за продан“ (1968),Пейзаж след битката“ (1970),“Сватба“ (1973), „Обетована земя“(1975), „Диригентът“ (1979), „Госпожиците от Вилко“(1980), „Човекът от желязо“ (1981),“Дантон“ (1983), „Една любов в Германия“ (1983),“Корчак“ (1990), „Пръстенът  с орел в короната“ (1992), „Пан Тадеуш“ (1999), „Отмъщение“ (2002), „Катин“ (2007), „Тръстика“ (2009) и „Валенса“ (2013) не са празна поредица от заглавия, а срещи - празници с образци на филмовото изкуство.

Сега вече ми е ясно защо Вайда  толкова държи да направи филм за прочутия художник и уважаван професор Владислав Стшемински. Причините са поне три.

Стшемински е качественият щемпъл на Лодз, а именно там Вайда учи режисура и прави първите си документални филми през 1950 – 1952 г., завършвайки Държавната школа за кино и театър през 1953 г., когато вече е приключил творческия и жизнен път на маестрото на четката. С „Остатъчни образи“ Вайда се връща в своята младост, когато се утвърждава като постановчик и гражданин, за да стане символ на полското кино.

За да докаже, че за него Стшемински е бил пример за поведение и нравствен ориентир и за да разкрие на екран не толкова конфликта на твореца и властта, колкото драмата на нестандартната личност, на създателя на модерното полско изкуство, на съратника на Малевич, Кандински и Шагал, който органически не може да се вмести в прокрустовото ложе на соцреализма. Защото натюрелът му не приема сковаващите рамки на клишетата.

Така Вайда нагледно доказва – без патетика и тенденциозност -  защо неговият герой, а и самият той, не приемат привнесеният съветски метод. Който сигурно е създаден, за да наложи жалоните на ново и прогресивно изкуство, но се оказва сковаващ, ограничаващ и връщащ назад творческия процес към отживелия академичен класицизъм, а за да се лансира като новаторски, се обръща демагогски към пролетарските копнежи.

За Вайда Стшемински е образец на стоик и принципен антиконформист, отказал да се впише в системата, за което плаща с живота си.

Вярно, не отива в концлагер или затвор, но е принуден в потребителска кооперация да рисува портретите на комунистическите вождове, постоянно е преследван и уволняван, за да умре преждевременно на 26 декември 1952 г. едва навършил 59 години от напреднала туберкулоза, вследствие, стрес, недохранване и лоши битови условия.

Съдбата на Стшемински е достатъчно убедителен пример за несъстоятелността на партийното опекунство в изкуството и за греховете на тоталитаризма, обричащ на гибел един от най-талантливите  представители на нацията.

Филмът не е типична биография на знаменит творец.

Вайда, сценаристът Анджей Муларчик и продуцентът Михал Квичински, се концентрират върху края на живота на Стшемински (липсва подвигът при защитата на Осовецката крепост, за който на 25 юли 1915 г. получава Георгиевски кръст).

В началото на 50-те години на миналия век подготвя последния си випуск студенти, опитва се да завърши основополагащия теоретичен труд „Основи на гледането“ и противодейства – според силите си – на амбицията на властта да го превърне в поредния придворен художник. Разказвайки за мрачна и потискаща епоха, Вайда се стреми да бъде достоверен и обективен. Визията на Павел Еделман и музиката на Анджей Пануфник органически подпомагат сюжета и идейните послания на кинотворбата.

Любопитно е, че както в „Катин“, така и тук тъжната действителност не е всевластна. За професора се грижат неговите студенти, опитват се да му намерят работа, обичат го – Хана – София Вишлац, дъщеря му Ника – удивително добрата Бронислава Замаховска – е всеотдайно – грижовна и неотлъчно до него и ако той е мишена на властта, тя се оказва отличничка на випуска и като такава гордо вее червеното знаме на 1 май…

Разбира се, печалният край на професора натъжава, но същевременно и доказва как трябва да бъде изживян живота на всеки от нас не в лъжа. За такъв филм, който спокойно може да наречем монодрама , правилният избор на главния изпълнител е от изключително значение.

Вайда не е сбъркал, канейки за ролята на Стшемински Богуслав Линда.

Големият актьор – помним го от „Пан Тадеуш“ (1999) и „Кво вадис?“ (2001), разкрива обемно и в дълбочина, подкупващо  искрено и непосредствено образа и трагичната орис на професора. В неговата интерпретация той е и необикновен талант, и бохем, и рицар на духа, и уязвим, но непреклонен противник на социализма. Вътрешно свободен, горд и непокорен, той приема с философско озарение обратите на съдбата си, осъзнавайки, че ще загуби схватката с властта.

За него по-важно е друго - да запази човешкото си достойнство и творческата свобода. Защото знае, че без тях се обезличава и става винтче в системата.

Стшемински на Линда умира с чиста съвест, а неговата смърт се превръща в реквием за едно прегазено поколение. Това е и най-важното и ценно послание, което ни предоставят Вайда и Богуслав Линда.

„Остатъчни образи“ е достоен финал в дългата и плодотворна филмография на Анджей Вайда.

Затова, колкото и да съм тъжен, че повече няма да дебна негова премиера, сега мога да заявя уверено : „Дай Боже всекиму такава творческа съдба!“

 „Остатъчни образи“, 2016, 98 мин., сц. Анджей Миларчик, по идея на Анджей Вайда, постановка Анджей Вайда, производство „Аксон студио“, „Телевизия полска“, „Национален аудиовизуален институт“, „Тумулт“, „Полски филмов институт“.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот