САВА СЛАВЧЕВ

Току що свърших „Мистър Гуин“ на Алесандро Барико. Шантава, поетична, умна, деликатна и красива книга. Роман с мистерия без следа от клишета. Книга на равновесието, на крехкия баланс, който само Барико успява да внася в романите си. Семпла атмосфера, тънки нюанси, неизказани слова, тишина.

Сюжетът е много прост. Успешен писател решава да приключи с писането. През последните 12 години е познал слава, пари, интервюта, разпознаваемост и всичко произтичащо от това. Внася  в „Гардиcн“, в неделната рубрика, своите 52 неща, които повече не желаe да прави. Сред тях е и писането на книги.

Не знае какво ще прави по-нататък и неговият агент е силно обезпокоен. В един момент мистър Гуин решава, че ще бъде копист. Ще рисува портрети. Само че той не умее да рисува. Затова ще ги рисува с думи.

Няма да преразказвам книгата. Ще кажа само, че в нея Барико иска да стигне до същината: (какъв е, кой е) човекът, смисълът. Желание за деконструкция и реконструкция, опит чрез деперсонализиране да се разкрие идентичността и истинската същност на субекта. И мистър Гуин пише портрети. Барико е лукав, той знае, че искаме да ги прочетем и затова не го предлага. Би било шаблон. Свикнали сме да се запознаваме с героите, които в романа да се разкриват и изграждат допълнително с развитието на действието. Барико прави точно обратното с героя си: в началото ни го представя, описва някои негови черти, а после тотално го скрива от погледа ни, мистър Гуин потъва в неизвестност. 

Както винаги Барико е необичаен, за него може да се каже всичко освен това, че е предвидим. И в този роман има някои красиви фрази, които звучат като сентенции. 

Книга, която трябва да бъде вкусена.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

Йосиф Бродски, руско-американски поет и писател, роден на 24 май преди 82 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.