БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Първоначално бях неприятно изненадан от „Великата стена“(2016). Обичам и уважавам творчеството на Чжан Имоу, фен съм на „Червеното сорго“ (1987), „Герой“ (2002) и „Летящи кинжали“(2004), но…

Не ми допадна подлъгването на публиката. Очакваш творба за строежа на Великата китайска стена, продължило 1700 години, през които са изградени 5500 мили крепостни стени, а гледаш филм за двама авантюристи – Уйлям Гарин – Мат Деймън  и Перо Товар – Педро Паскал, проникнали в сърцевината на Китай, търсейки отчаяно барут, с който  да забогатеят и да станат неуязвими господари.

Преди това обаче ще преживеят приключението на живота си, ще бъдат заловени и впрегнати в битката с орди чудовища – ядящите, които яростно ще атакуват стената и тъй като бързо се размножават, ставайки вече 2 милиона!  - следва безкомпромисно и ефикасно да бъдат унищожени.

За да бъде спектакълът приятен за гледане освен пожари, свирепи гадини и нескончаеми схватки трябва да има и романс – тук едва заченат – между Уилям и командира Лин Мей, който омекотява и одухотворява епичната сага, придавайки й нормално, човешко измерение.

Истината е, че „Великата стена“ притежава чар и аура, привличайки към своя свят и кауза постепенно и естествено. След моето първоначално стъписване, че врагът на империята не се състои от някакви чуждоземни амбициозни завоеватели, а от агресивни и кръвожадни чудовища – врагове на човешката раса, аз постепенно се потопих в атмосферата, интригата ме увлече, а си признавам, че и масовките, сценографията – дело на Джо Чели, Шери Дей, Пол Джелинъс, Колин Гибсън и Адам Уотли, костюмите – на Мейс Рубео  и особено операторската работа – колаборация от усилията на  Стюарт Драйбърг и Ксиаодинг Джао – са на изключителна висота, оправдавайки напълно колосалните 135 милиона долара, похарчени за създаването на филма.

„Великата стена“ е епос  за съдбовен сблъсък и сурови страсти, за храбри войни и умопомрачителни приключения, но белязан от пламъка на високото изкуство, призвано да развлича и дава примери за нравствен стоицизъм и изключителен героизъм.

Голям комплимент за Имоу и екипът му – от сценаристите Макс Брукс, Едуард Зуик, Тони Гилрой  и Маршал Херсковиц  до композитора Рамин Джавади, е че като атмосфера и въздействие „Великата стена“ по нищо не отстъпва на „Властелинът на пръстените“(2003) и „Хобит“(2014).

Не е срамно да се учиш от постигнатото от великия Питър Джаксън, но , за да създадеш епос с ТАКАВА магическа и завладяваща атмосфера наистина се иска талант и креативност, характерни за творец като Чжан Имоу.

Това е първият му филм, сниман с колосален бюджет, преимуществено на английски, въпреки неизбежното присъствие и на мандарин, с такива мащаби и  очакване.

Откъдето и да го погледнеш – рисков проект.

Имоу като фокусник се старае да  реализира своя замисъл, без да бъде смачкан от тежестта му. Вярно, не всички сюжетни линии са развити еднакво убедително – героичното начало ли преобладава или романтичното  ще е водещо, ще следим прастария сблъсък на Изтока и Запада или ще сме в плен на фентъзито, публиката не разполага с достатъчно време, за да инвестира емоционално в героите – много се подразних, че режисьорът само маркира интимната линия между Уилям и командира Лин Мей, сагата е едновременно вкарана в епични рамки, но същевременно е стегната, за да не прелее след 104 минута, но като цяло „Великата стена“ е заснета зашеметяващо красиво, с изключителни визуални ефекти, актьорите играят на висота и е любопитно да наблюдаваме техните дуети – особено на Мат Деймън с Тиен Дзин – Лин Мей.

Големите звезди като Деймън , Уилям  Дефо и Педро Паскал не обсебват екрана, давайки дискретно своя СЪЩЕСТВЕН принос за успеха на лентата, китайските им колеги - освен Тиен Дзин харесах много Анди Лау – военачалникът Уонг – са също на висота, в резултата на което се е получила устойчива и ефективна екранна сплав, удоволствие за окото.

Много съм любопитен как се приема филма в Китай и САЩ в светлината на актуалните политически боричкания между ръководителите на двете велики държави.

Сигурен съм в едно – силата на екранното зрелище ще преодолее противоречията и уверено и неизбежно „Великата стена“ ще постигне този успех, на който се надяват неговите създатели.

„Великата стена“, 2016, реж. Чжан Имоу, 104 минути, производство на Сhina Film Group,Legendary East, Atlas Entertainment, Kava Produkcions, Le Vision Piktures, Legendary Entertainment.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК