САВА СЛАВЧЕВ

Излезе на български едно непознато за българския читател произведение – „Пепеляната вечеря”, на Джордано Бруно. На 15 февруари, пепеляната сряда на 1584 година, първият ден от Великия пост, философът излага своята космологична теория пред отбрано лондонско общество. Революционен текст, написан от вулканичен ум. Това е първото научно-философско произведение на италианския мислител, писано не на латински, а на volgare (от лат. vulgaris, vulgus) простонароден, разговорен италиански език. 

Вторият революционен аспект на творбата е фактът, че след публикуването й  Земята престава да бъде съсредоточие на Вселената и заема мястото си като най-обикновено небесно тяло. В светлината на днешното време бих си позволил да определя (с ясното съзнание че за някои ще прозвучи странно, а за други необичайно) Джордано Бруно като първият глобален мъж и пацифист в историята на човечеството.  В едно друго свое произведение „Кабалата на коня Пегас” философът представя виждането си за функцията и ролята на религията като основно средство за съхраняване на моралните закони, които имат за цел „подобряването на нравите, благоденствието на хората, разбирателството между народите, съхраняването на мира и укрепването на държавите”. В „Пепеляната вечеря“ Бруно разрушава цялата традиционна картина на света, заедно със схоластчиния и закостенял класически модел на знанието. Авторът не взима насериозно строгите учени, често педанти, които знаят само да цитират латински фрази, без да погледнат отвъд заученото. Философът представя съвсем достъпно за масите най-дръзките научни идеи, като показва, че за разбирането на новата картина на света са необходими нови концептуални инструменти и нов език. 

„Пепеляната вечеря“ е циклон, торнадо на въображението, небостъргач на мисълта, в който на различните етажи умело се преплитат философия, физика, математика, вяра и метафизика. Бог, според Джордано Бруно, е трансцедентен, защото надхвърля природата и е неназовим, несравним и неисказуем, а в същото време е иманентен,  присъства във всяко нещо и е душата на света. Философът се опитва да обхване природата  в нейната цялост, той размишлява върху връзките, механизмите и доказателствата за духовното и материално единство на Вселената. Зашеметяващата му мисъл оставя трайни и незаличими следи дори у  неговите опоненти по онова време.

Джордано Бруно е най-смелият мислител на Ренесанса, това е извън всякакво съмнение, то не е клише. Философът изказва смело доводите си, независимо от вида и ранга на събеседниците си. Винаги е готов да изслуша събеседника си, но и да го обори, като представи тезите си. Независимо на кого се харесват и на кого не. По този начин успява да си навлече гнева и да влезе в директен конфликт със Сорбоната, Лутеранската църква, Оксфордския университет и...Светия престол, естествено. За идеите си е хвърлен в затвора, където прекарва 7 години. Не се отрича от възгледите си е осъден на кладата. Заставен е да застане на колене, за да чуе  произнасянето на присъдата. След това мислителят се изправя и се обръща на латински към своите съдии: „Вие, които произнасяте тази присъда, навярно се страхувате повече от мен, който трябва да я понеса”.

Преводът от италиански е направен от Владимир Градев. Негова е прекрасната встъпителна студия, както и, в края на книгата, „Космологията през Античността и Ренесанса“ и Биография. Книгата е изпълнена с бележки и препратки, които са изключително ценни. Странирането е блестящо, текстът е двуезичен и всеки любител може да чете оригинала и да се забавлява с превода на български. Едно академично издание, достъпно за всеки, независимо от подготовката му по ренесансова история или философия. Изящно типографско изделие, чудесна книга.

 

„Пепеляната вечеря“, Джордано Бруно, изд. „Изток – Запад“, 2016

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора