БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Красива и увлекателна предколедна приказка е написал Емил Андреев. Точно така приех новия му роман „Нашата книга“.
Той се чете на един дъх и според мен е най-добре конструираният и най-малко маниерният в обемното му творчество.
Запознат съм с всичките му по - значими творби и мога да посоча, че с „Нашата книга“ той достига своята творческа пълнота.
В нея има от мистерията и съспенса, с които ни впечатли в „Проклятието на жабата – със способностите на Мишо Обретенов и „Стъклената река“ – търсенето на „Тайната книга на богомилите“ от Елен Тибо, увлекателен оптимизъм, характерен за „Боби Блажения и Другия американец“ и , слава Богу, липсва мудността и словесната еквилибристика, прикрита зад дотегнали ни философски размисли, с които ме разочарова в „Лудият Лука“, докато художникът Лука Каменов попадне в светилището Рокамадур…
„Нашата книга“ е стегната, умело написана, кондензирана.
Тя е колкото трилър, толкова и сценарий, горчив размисъл за духа и битието на българина, за съдбата му в разломна и заплашена от ислямска инвазия Европа, но същевременно е и с оптимистична визия с критично-ироничен патос за нашата страна , като за пореден път Андреев демонстрира увереност в способностите на сънародниците ни , умеещи да оцеляват и да се борят със силите на Злото по специфичен, но много ефективен начин.
Хареса ми умело експонираната от него инвенция действието да се развива в обратна перспектива през погледа на новородената внучка на Стоян Колев Русински – Люба – Стояна, която привидно обработва и довършва стар ръкопис, пазен от нея като съкровище и да е съсредоточено в последните дванадесет дни на 2012г.,между 12 и 24 декември, когато на Бъдни вечер наистина стават чудеса.
Някогашни съученици – Лора Дикова и Сашо се срещат и обикват, като надареният с паранормални способности Краев дори ликвидирва поквареният министър Цанов, за да възтържествува Правдата и бъде поканен на работа като своеобразен Заличител и Терминатор от световна свръхсекретна организация, бореща се избирателно с престъпници, подлежащи на премахване в страни с неработещо правосъдие.
Линията на самотния отмъстител и борец за справедливост, опълчил се срещу силните на деня, напомня филмовото битие на Андреев – не забравяме, че той е сценарист на втория сезон на „Под прикритие“ и на „Четвърта власт“ , изградена е умело и с максимално напрежение и динамика.
Тази част от романа се чете с очакван интерес, но и в нея се натъкваме на клишета от познати класически кинообразци, които Андреев е бил длъжен да избегне.
Посочвам само един пример – човекът, привлякъл Сашо Краев за каузата на добрите терористи – отмъстители се казва господин М.
Как да не се сетим за шефката на Джеймз Бонд мадам М.?
Иначе интригата е майсторски разработена, разказът атрактивно прескача от градеца К. през София до Лондон, акцент е поставен върху култовите кръчми „Фицрой“ и „Чичовци“ (още една очаквана връзка с незабравимата ни класика!), образите на Лора Дикова, дъщеря й Елиза, бай Личо Диков, Александър Краев, Стоян Русински, Лина, Ема и Том Прайд са вещо обрисувани, без следа от преднамерена тезисност, а и като цяло текстът е овладян и стриктно направляван от автора в желаната от него посока.
Дали двусмисленият финал - Злото е победено, но Сашо изчезва след взрива на джамията в К. - ще ни допадне е друг въпрос.
На мен ми хареса все пак атмосферата на книгата, желанието на създателя й безхитростно да забавлява и внушава в рамките на допустимото, да търси средство за преодоляването на неразрешимите ни проблеми, които като гнойни язви ни измъчват повече от четвърт век.
Дали профитата от Агенцията са панацеята?
А ако и те започнат да се изживяват като богове и станат маши в ръцете на алчни политикани и олигарси, готови в името на абстрактни и възвишени цели отново да ни лъжат и ограбват?
Всеки читател ще трябва сам да търси отговор на тези тревожни въпроси.
След като прочете с удоволствие „Нашата книга“ на Емил Андреев.
„Нашата книга“, 2016, роман, Емил Андреев, изд.“Хермес“, отг. редактор Валентин Георгиев
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
