БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Красива и увлекателна предколедна приказка е написал Емил Андреев. Точно така приех новия му роман „Нашата книга“.

Той се чете на един дъх и според мен е най-добре конструираният и най-малко маниерният в обемното му  творчество.

Запознат съм с всичките му по - значими творби и мога да посоча, че с „Нашата книга“ той достига своята творческа пълнота.

В нея има от мистерията и съспенса, с които ни впечатли в „Проклятието на жабата – със способностите на Мишо Обретенов и „Стъклената река“ – търсенето на „Тайната книга на богомилите“ от Елен Тибо, увлекателен оптимизъм, характерен за „Боби Блажения и Другия американец“ и , слава Богу, липсва мудността и словесната еквилибристика, прикрита зад дотегнали ни философски размисли, с които ме разочарова в „Лудият Лука“, докато художникът Лука Каменов попадне в светилището Рокамадур…

„Нашата книга“ е стегната, умело написана, кондензирана.

Тя е колкото трилър, толкова и сценарий, горчив размисъл за духа и битието на българина, за съдбата му в разломна и заплашена от ислямска инвазия Европа, но същевременно е и с оптимистична визия с критично-ироничен патос за нашата страна , като за пореден път Андреев демонстрира увереност в способностите на сънародниците ни , умеещи да оцеляват и да се борят със силите на Злото по специфичен, но много ефективен начин. 

Хареса ми умело експонираната от него инвенция действието да се развива в обратна перспектива през погледа на новородената внучка на Стоян Колев Русински – Люба – Стояна, която привидно обработва и довършва стар ръкопис, пазен от нея като съкровище и да е съсредоточено в последните дванадесет дни на 2012г.,между 12 и 24 декември, когато  на Бъдни вечер  наистина стават чудеса.

Някогашни съученици – Лора Дикова  и Сашо се срещат и обикват, като надареният с паранормални способности Краев дори ликвидирва поквареният министър Цанов, за да възтържествува Правдата и бъде поканен на работа като своеобразен Заличител и Терминатор от световна свръхсекретна  организация, бореща се избирателно с престъпници, подлежащи на премахване в страни с неработещо правосъдие.

Линията на самотния отмъстител и борец за справедливост, опълчил се срещу силните на деня, напомня филмовото  битие на Андреев – не забравяме, че той е сценарист на втория сезон на „Под прикритие“ и на „Четвърта власт“ , изградена е умело и с максимално напрежение и динамика.

Тази част от романа се чете с очакван интерес, но и в нея се натъкваме на клишета от познати класически кинообразци, които Андреев е бил длъжен да избегне.

Посочвам само един пример – човекът, привлякъл Сашо Краев за каузата на добрите терористи – отмъстители се казва господин М.

Как да не се сетим за шефката на Джеймз Бонд мадам М.?

Иначе интригата е майсторски разработена, разказът атрактивно прескача от градеца К. през София до Лондон, акцент е поставен върху култовите кръчми „Фицрой“ и „Чичовци“ (още една  очаквана връзка с незабравимата ни класика!), образите на Лора Дикова, дъщеря й Елиза, бай Личо Диков, Александър Краев, Стоян Русински, Лина, Ема и Том Прайд са вещо обрисувани, без следа от преднамерена  тезисност, а и като цяло текстът е овладян и стриктно направляван от автора в желаната от него посока.

Дали двусмисленият финал  - Злото е победено, но Сашо изчезва след взрива на джамията в К. - ще ни допадне е друг въпрос.

На мен ми хареса все пак атмосферата на книгата, желанието на създателя й безхитростно да забавлява и внушава в рамките на допустимото, да търси средство за преодоляването на неразрешимите ни проблеми, които като гнойни язви ни измъчват повече от четвърт век.

Дали профитата от Агенцията са панацеята?

А ако и те започнат да се изживяват като богове и станат маши в ръцете на алчни политикани и олигарси, готови в името на абстрактни и възвишени цели отново да ни лъжат и ограбват?

Всеки читател ще трябва сам да търси отговор на тези тревожни  въпроси.

След като прочете с удоволствие „Нашата книга“ на Емил Андреев.

 „Нашата книга“, 2016, роман, Емил Андреев, изд.“Хермес“, отг. редактор Валентин Георгиев

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по нормален начин.”

Джовани Бокачо, роден на 16 юни преди 712 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...