ПЕТЪР ВАСИЛЕВ
Още през далечната 1980 г. 21-годишният млад канадски музикант Брайън Адамс дебютира на сцената с първия си самостоятелен албум. Звученето на Адамс, установено още тогава, е затвърдено година по-късно с „You Want It You Got It”. Няколко десетилетия и куп хитове по-късно ние продължаваме да се радваме на един от най-талантливите и постоянни рок музиканти.
Не беше различно и на втория концерт на Адамс в България. След като ни посети през ноември 2006 г. като част от турнето към албума „Room Service”, сега музикантът беше у нас за промотиране на „Get Up”, който излезе миналата есен. Всички ние, повече от 10 000 души в арена „Армеец”, дойдохме и си тръгнахме, без да бъдем изненадани с нищо, но безкрайно удовлетворени. И разбира се, без глас от припяване на незабравимите и лесно запомнящи се припеви на парчета, които обичаме от години.
Шоуто започна с новия сингъл „Do What Ya Gotta Do”. Последва „Can't Stop This Thing We Started”. Така неусетно влязохме в един романтичен коловоз от нови парчета и култови класики и се возихме близо 2 часа и 45 минути. Едва ли има по-добър начин да прекараш една студена и дъждовна вторник вечер.
В широкия репертоар от цели 32 песни, на които се насладихме, не бяха пропуснати както шлагерите „Heaven”, „It's Only Love”, „Summer of '69”, „(Everything I Do) I Do It for You”, „Have You Ever Really Loved a Woman?”, „Please Forgive Me”, „Straight From the Heart” и „All for Love”, така и повече от сполучливи нови рок мелодии като „Go Down Rockin'”, „You Belong to Me” и „Brand New Day”.
Като голям шоумен и изпълнител Брайън Адамс успя постепенно да изпълни с енергия уморената от работния ден и неподходящото време българска публика. У нас така и не се е утвърдила по-добрата музикална култура, а и годините на сладникава естрадна музика е вкоренила в родния слушател представата, че трябва да гледа рок концерт сякаш гледа телевизия.
Не след дълго обаче над 10 000 подскачаха със смартфон (или запалка, в редки случаи) в ръка, изпускайки якетата си на земята и събаряйки раницата на съседа. Положителните емоции обаче бяха взели връх и това нямаше значение. С мощния си и енигматичен глас Адамс заплени всички присъстващи, като демонстрира нагледно, че качественото изпълнение на живо, без пироефекти и претруфени танцови състави, но с няколко китари, пиано и барабани, все още е най-пълният смисъл на думата музика.
Та така – някои неща не се променят. За щастие понякога хубавото си остава хубаво над 30 години по-късно. Всички меломани трябва да сме благодарни, а и да си отдъхнем, че все още има големи изпълнители, правещи истинска музика и изпълняващи я на сцената.
Живеем в ера, в която изкуствата са притъпявани и поевтиняват, в опит да бъдат направени по-достъпни и по-лесно смилаеми. Голям и сив облак е надвиснал над музика, литература, изобразително изкуство и т.н. Добре че все още има лъчи, които пробиват този облак от време на време. Един от тези лъчи е Брайън Адамс.
