БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
"Гледах „Великолепната седморка“ (2016) на Антоан Фукуа и с болка отбелязвам – „Това не е голям филм, нито пък е моят фаворит!“
А е заснет грижливо и ентусиазирано от Мауро Фиоре като евангелска притча – проповед за победата – кървава и трудна на Доброто над Злото.
В сценарния екип откривам авторът на „Непобедимите 2“ Ричард Уенк, подпомогнат от Ник Пизолато, но от това не следва, че тази „Седморка“ е пълна с екшън сцени, или че е прекалено лековата като опуса на Сталоун и Саймън Уест.
Фукуа е държал сметка за култовия статус на предшественика си – шедьовъра на Джон Стърджис от 1960 г. Гледал е и продължението на Бърт Кенеди от 1966 г. „Завръщането на великолепната седморка“ и като че ли се е опитал да обедини патоса и енергията на двата знаменити образеца.
Дали се е учил от Куросава – авторът на първообраза „Седемте самураи“ (1954), само мога да гадая.
Но чудна работа – филмът на Стърджис има легендарна аура и харизма, а се гледа леко и с удоволствие под незабравимите акорди на Елмър Бърнстейн, докато „Седморката“ на Фукуа се взема прекалено насериозно, но не се възприема толкова сериозно.
Той дори не е римейк, а по-скоро инвентаризация и ревизия на незабравимия епос на Стърджис.
Придържа се към своя си историческа правда, стреми се да бъде автентичен, суров, реалистичен, шокиращ, но и студен като „Ездачи отдалеко“( 1979) на Уолтър Хил.
Ситуира действието през 1879 г. и вместо гаднярът Калвера в изключителната интерпретация на Ели Уолач, ограбващ труда на селяните – мексиканци, се появява злодеят Бартоломео Боуг на Сарсгаард , който е по-префинен, но също толкова коварен, зъл и отвратителен като предшественика си, мечтаещ с откраднатото злато от мината в Роуз Крийк да стане богаташ като Рокфелер и бълващ безсмислени брътвежи за връзката между капитализма, прогреса и демокрацията…
Този зловещ рицар на капитала иска да изкупи на безценица – за 20 долара долината и градчето и бърза да стане конкурент на Вандервилт.
И кой друг ще го спре в пъкленото му дело, ако не Сам Чизълм на Дензъл Уошингтън?
Няма да преразказвам сюжета, нито ще хленча за пропуснатите възможности на постановчика да направи смислен, добър и привлекателен хит, а не обременяващо зрелищен епос.
Знам, че уестърн се снимал лесно и бързо.
Така е, ако искаш само да (се) забавляваш. Но не е продуктивно и да си прекалено амбициозен и краен, мерейки се с класически образци, при което изсушаваш повествованието до суха проповед, а сюжетът умишлено го правиш толкова коректен и актуален за момента на премиерата, че чак нагарча.
Разбира се, че начело на групата от седем смелчаци, спасяваща градчето трябва да бъде афроамериканец. Нали и Обама все още е президент на САЩ.
И е отличен избор ролята на Чизълм да се даде на Дензъл Уошингтън, с когото Фукуа направи прекрасния „Тренировъчен ден“ през 2001 г.
Благодарение на щедрия си талант, естественост, непринуденост и жизнена правдивост Уошингтън обагря своя герой с необходимата доза героична аура и привлекателност, без които водачът на групата щеше да остане един обикновен резоньор.
Но защо в екипа му трябва да присъстват още индианец, ирландец, китаец и мексиканец?
За да наблюдаваме екранно тържество на мултикултурализма , да се подчертае, че режисьорът се бори всячески срещу расовата дискриминация или , за да се разкрие кредото му по време на снимките – „Всички раси срещу злодея“?
И така открито и директно ?
А къде е арабинът? – ще попита от задния ред в киносалона някой зевзек.
Признавам – тези допълнения и прекроявания на сюжета ми идват в повече.
Не отричам, че финалната схватка между двете враждуващи групи е пресъздадена на екран с постановъчна зрялост и напрегнат автентизъм, но защо победителите – останали трима от великолепната седморка – бързат да се изнижат от градчето, без да погребат труповете и приемайки вяло поздравите на благодарните мирни граждани?
Нали се жертват за тяхно добро, а дори един от тях не остана сред руините като пример, както мъдро постъпи 56 години по-рано Джон Стърджис с Чико на Хорст Бухолц?
В разпределението на ролите откривам добри попадения – Итън Хоук като Стрелеца, Крис Прат като Фарадей , Винсънт Д`Онофрио като Джак Хорн и Хейли Бенет като Ема Калън, а черешката на тортата е Питър Сарсгаард, излъчващ малко пресилено демоничен плам в облика на тирана – барон Бартоломео Боуг.
Нямам претенции и към обсебващата реквиемна музика на Джеймс Хорнър, знаейки добре, че е последната , сътворена от него, преди да почине, но защо приемникът му Саймън Фланглън се е опитал да вкара познат мотив, имитирайки евъргрийна на Бърнстейн и то точно на финала на творбата?!
В заключение съм принуден да призная, че въпреки амбицията и усилията на целия екип, ръководен от Антоан Фукуа, се е получил филм симпатичен, но и тягостен, ефектен, но и лесно забравящ се…
Фукуа, защо трябваше да разваляш още една легенда от детството ми?
Защо не засне полицейски екшън , продължението на „Обратен гард“ или някаква примамлива историческа приказка?
Защо?
„Великолепната седморка“, 2016, 133 минути, реж. Антоан Фукуа, разпространение „Колумбия пикчърс“ и „Метро - Голдуин – Майер“
Още текстове от Борислав Гърдев ТУК
