БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

"Гледах „Великолепната седморка“ (2016) на Антоан Фукуа и с болка отбелязвам – „Това не е голям филм, нито пък е моят фаворит!“

А е заснет грижливо и ентусиазирано от Мауро Фиоре като евангелска притча – проповед за победата – кървава и трудна на Доброто над Злото.

В сценарния екип откривам авторът на „Непобедимите 2“ Ричард Уенк, подпомогнат от Ник Пизолато, но от това не следва, че тази „Седморка“ е пълна с екшън сцени,  или че е прекалено лековата като опуса на Сталоун и Саймън  Уест.

Фукуа е държал сметка за култовия статус на предшественика си – шедьовъра на Джон Стърджис от 1960 г. Гледал е и продължението на Бърт Кенеди от 1966 г. „Завръщането на великолепната седморка“ и като че ли се е опитал да обедини патоса и енергията на двата знаменити образеца.

Дали се е учил от Куросава – авторът на първообраза „Седемте самураи“ (1954), само мога да гадая.

Но чудна работа – филмът на Стърджис има легендарна аура и харизма, а се гледа леко и с удоволствие под незабравимите акорди на Елмър Бърнстейн, докато „Седморката“ на Фукуа се взема прекалено насериозно, но не се възприема толкова сериозно.

Той дори не е римейк, а по-скоро инвентаризация и ревизия на незабравимия епос на Стърджис.

Придържа се към своя си историческа правда, стреми се да бъде автентичен, суров, реалистичен, шокиращ, но и студен като „Ездачи отдалеко“( 1979) на Уолтър Хил.

Ситуира  действието през 1879 г. и вместо гаднярът Калвера в изключителната интерпретация на Ели Уолач, ограбващ труда на селяните – мексиканци, се появява злодеят Бартоломео Боуг на Сарсгаард , който е по-префинен, но също толкова коварен, зъл и отвратителен като предшественика си, мечтаещ с откраднатото злато от мината в Роуз Крийк да стане богаташ като Рокфелер и бълващ безсмислени брътвежи за връзката между капитализма, прогреса и демокрацията…

Този зловещ рицар на капитала иска да изкупи на безценица – за 20 долара долината и градчето и бърза да стане конкурент на Вандервилт.

И кой друг ще го спре в пъкленото му дело, ако не Сам Чизълм на Дензъл Уошингтън?

Няма да преразказвам сюжета, нито ще хленча за пропуснатите възможности на постановчика да направи смислен, добър и привлекателен хит, а не обременяващо зрелищен епос.

Знам, че уестърн се снимал лесно и бързо.

Така е, ако искаш само да (се) забавляваш. Но не е продуктивно и да си прекалено амбициозен и краен, мерейки се с класически образци, при което изсушаваш повествованието до суха проповед, а сюжетът умишлено го правиш толкова коректен и актуален за момента на премиерата, че чак нагарча.

Разбира се, че начело на групата от седем смелчаци, спасяваща градчето трябва да бъде афроамериканец. Нали и Обама все още е президент на САЩ.

И е отличен избор ролята на Чизълм да се даде на Дензъл Уошингтън, с когото Фукуа направи прекрасния „Тренировъчен ден“ през 2001 г.

Благодарение на щедрия си талант, естественост, непринуденост и жизнена правдивост Уошингтън обагря своя герой с необходимата доза героична аура и привлекателност, без които водачът на групата щеше да остане един обикновен резоньор.

Но защо в екипа му трябва да присъстват още индианец, ирландец, китаец и мексиканец?

За да наблюдаваме екранно тържество на мултикултурализма , да се подчертае, че режисьорът се бори всячески срещу расовата дискриминация или , за да се разкрие кредото му по време на снимките – „Всички раси срещу злодея“?

И  така открито и директно ?

А къде е арабинът? – ще попита от задния ред в киносалона някой зевзек.

Признавам – тези допълнения и прекроявания на сюжета ми идват в повече.

Не отричам, че финалната схватка между двете враждуващи групи е пресъздадена на екран с постановъчна зрялост и напрегнат автентизъм, но защо победителите – останали трима от великолепната седморка – бързат да се изнижат от градчето, без да погребат труповете и приемайки вяло поздравите на благодарните мирни граждани?

Нали се жертват за тяхно добро, а дори един от тях не остана сред руините като пример, както мъдро постъпи 56 години по-рано Джон Стърджис с Чико на Хорст Бухолц?

В разпределението на ролите откривам добри попадения – Итън Хоук като Стрелеца, Крис Прат като Фарадей , Винсънт Д`Онофрио като Джак Хорн и Хейли Бенет като Ема Калън, а черешката на тортата е Питър Сарсгаард, излъчващ малко пресилено демоничен плам в облика на тирана – барон Бартоломео Боуг.

Нямам претенции и към обсебващата реквиемна музика на Джеймс Хорнър, знаейки добре, че е последната , сътворена от него, преди да почине, но защо приемникът му Саймън Фланглън се е опитал да вкара познат мотив, имитирайки евъргрийна на Бърнстейн и то точно на финала на творбата?!

В заключение съм принуден да призная, че въпреки амбицията и усилията на целия екип, ръководен от Антоан Фукуа, се е получил филм симпатичен, но и тягостен, ефектен, но и лесно забравящ се…

Фукуа, защо  трябваше да разваляш още една легенда от детството ми?

Защо не засне полицейски екшън , продължението на „Обратен гард“ или някаква примамлива историческа приказка?

Защо?

„Великолепната седморка“, 2016, 133 минути, реж. Антоан Фукуа, разпространение „Колумбия пикчърс“ и „Метро - Голдуин – Майер“

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.