САВА СЛАВЧЕВ

Прочетох „Трънски разкази” на Петър Делчев преди няколко години. След това ги четох в новото издание, заедно с „Балканска сюита”. Според виждането на Оскар Уайлд, че има три вида книги – тези, които трябва да бъдат четени, други, които трябва да бъдат препрочитани, и трети, които не трябва да бъдат отваряни, тази книга, според мен, е от втората категория. Тя ти навява не спомени, а усещания, говори за неща, които ние българите носим в себе си и можем да разберем, можем да почувстваме отвъд насладата от доброто писане.

С театралната постановка „Вълци”, на която присъствах вчера, в прекрасния пловдивски театър, нещата сякаш не бяха точно така. Това е една модерна постановка. Режисьорката Диана Добрева, според мен удачно, беше заложила на внушения. Играта на актьорите беше наистина добра, имаше много жар, патос и енергия. И все пак останах с противоречиви чувства. Веднага искам да кажа, че диалектът, използван от героите на автора, е особеност, която със сигурност носи затруднения при сценично поставяне. Това е първата трудност. Втората е, че разказите са сравнително самостойни истории, които за целите на представлението са синтезирани в един общ сюжет, като режисьорката, а предполагам и драматурга Секулов в случая, са подбрали някои от брилянтните попадения на Делчев, почти афористични, които са носители на основна тежест на духа на разказите.  Но това не стига. Позволявам си да кажа, че аз, като преводач, едва ли бих приел да превеждам „Трънски разкази” или „Възвишение” на Русков. И въпросът не опира до думите или текста. Въпросът е, че не съм сигурен дали бих могъл да предам на чужд език духа и усещанията, които иначе изпитвам при прочита на тези книги на български. Няма да е същото, можем да бъдем сигурни. Това са неща, които не могат да бъдат предадени. Да, това са разкази за бита в трънското село, за глад, първичност, борба за оцеляване, скотска жестокост, разкази за чест и безчестие, любов и липсата й, за бабаитлък, и за безбожие. Липсата на вяра, в голяма степен предопределя поведението на героите. Борбата с животните - вълци, изглежда по-лесна от борбата с вълка, който носим в себе си. Човек без Христос, без вяра, човек на който е отнето божието слово, или просто у него то никога не е било покълнало, се превръща в скот. И вместо любов и ласка, той предлага сопа и отмъщение.

Музиката, с фона  на вълчия вой, ритъмът, на моменти викането на актьорите в бърз трънски диалект, не дава възможност за цялостно улавяне на текста, освен, че общия шум на понякога леко дразни. Има нещо, което се изплъзва, дори за хора, които познават разказите, да не говорим за незапознатия зрител, който отива на театър и се сблъсква с неща, за които не е подготвен, а доста от тях и го смущават. Лично аз не успях да намеря онова, което трябва да грабне зрителя и да го закове в залата. 

„Вълци“  по „Трънски разкази” от Петър Делчев, постановка – Диана Добрева, драматизация – Александър Секулов

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Въздухът в чужбина не поражда у мен вдъхновение, защото съм руснак и няма нищо по-вредно за човека от това да живее в духовно изгнание.“

Сергей Прокофиев, руски пианист и композитор, роден на 23 април преди 133 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си