БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Джоди Фостър е поредното доказателство за това, че много добра актриса може да се преквалифицира  в отличен постановчик. Явно неин пример за подражание е Барбра Стрейзънд, която след като изигра поредица от блестящи роли от „Смешното момиче“ (1968)  до „Запознай се с малките“ ( 2010), направи и няколко прекрасни филма като режисьор – „Йентъл“( 1983), „Принцът на приливите“,( 1991) и „Огледало с две лица“, (1996).

Джоди спечели зрителските сърца с култови изпълнения в „Шофьор на такси“,(1976), „Обвинената“ (1988), „Мълчанието на агнетата“ (1991), „Мевърик“(1994), „Контакт“( 1997), „Паник стая“ (2002), „Летателен план“(2005)  и „Касапница“ (2011) и същевременно още с „Малкият мъж Тейт“ от 1991 загатна за качествата си като режисьор – постановчик.

Аз много харесах семейната й драма „У дома за празниците“, (1995), при второто гледане навлязох в причудливия свят на „Бобърът“,( 2011), впечатлих се  и работата й по един епизод на хитовия сериал „Къща от карти“,( 2014), но си признавам, че с „Пулсът на парите“ (2016)  ме изненада напълно.

В добрия смисъл на думата.

След като гледах тази драма разбрах, че Фостър е вече оформен постановчик със свой стил, която умее да залага на предизвикателна и рискова драматургия – дело на Джейми Линдън, Джим Кауф и Алън Ди Фиоре, а опряла се на могъщото рамо на продуцента и водеща звезда Джордж Клуни,  създава качествен и смислен филм.

Джоди Фостър държи на стойностната литературна първооснова – така беше в „У дома за празниците“, потвърди го и в „Бобърът“.

Вярно някои придирчиви зрители откриха пропуски и недомислици на драматургично ниво – никой не би допуснал терорист в тв студио да бъде оставен да води диалог с водещия и да отправя послания към публиката – все отнякъде – от охраната на сградата, от кметството на Ню Йорк  или от полицията – щяха да резнат кабела, номерът с фалшивия детонатор на Кайл Бъдуел – Джак О`Конъл също ми се стори изсмукан от пръстите и наивен като инвенция, но като цяло историята е драматична, атрактивно поднесена на екран – заслугата на оператора Матю Либатик е безспорна, и най – важното напипва актуален и болезнен проблем за американците, който те все още не са преживели напълно.

„Пулсът на парите“ ги връща към мрачните времена на 2008 – 2010 г., когато банки и алчни мениджъри предизвикаха жестока криза и родиха протестното движение „Окупирай Уолстрийт!“

В този аспект „Шумът на парите“ напомня класически образци като „Тв мрежа“, (1976)  или  „Тв състезание“,( 1994) .

Но само външно.

При Фостър обект на критики не е (само) медията, която разказва сред дъжд от реклами красиви приказки за инвеститори, които, следвайки инструкциите на водещия Лий Гейтс – Джордж Клуни , могат да се събудят милионери на другия ден.

Прицел на изобличителна атака е милиардерът Уолт Кемби – Доминик Уест, собственик на корпорацията „Ибис клеър кепитъл“, заграбил безнаказано 800 млн. долара и обрекъл на нищета хиляди дребни инвеститори, сред които , един – Кайл Бъдуел, загубил 60 000 долара,просто решава да вземе правосъдието в свои ръце и с пистолет в ръка да нахлуе в студиото на шоуто „Пулсът на парите“, за да си търси правата  и поруганото достойнство.

Така Фостър подлага на критичен анализ и смачканата американска мечта, и алчността и безскрупулността на финансовите акули и спекуланти, готови в името на собствения си егоистичен интерес да играят срещу икономиката на страната си.

Много важен е процесът  по осъзнаване отговорността при Лий Гейтс.

От натруфен и самодоволен шоумен, продавач на надежди и лъскаво – зализана  звезда, попадайки в екстремалната ситуация на заложник, по когото дори ченгетата могат безцеремонно да стрелят, Гейтс постепенно възвръща достойнството си и се превръща в нахъсан журналист, борец за правда и справедливост.

Вместо „Мистър Смит отива във Вашингтон“, (1939) на Франк Капра, Фостър ни предлага вариацията „ Лий Гейтс отива при Уолт Кемби“,  разобличавайки го пред аудиторията на цялата страна.

По този начин мрачният трилър получава умерено оптимистичен облик, въпреки че истината е достигната с цената на живота на Бъдуел.

Харесва ми усета за реализъм и обективност у постановчика Фостър.

Допада ми маниерът й на работа  - едновременно напорист и премислен,общуването с актьорите, при което успява да получи максимума от звезди като Джулия Робъртс – Пати Фен, Джак О`Конъл – Кайл Бъдуел и най – вече Джордж Клуни, който като  Лий Гейтс предлага блестяща и неподражаема изява, достойна за „Оскар“.

„Пулсът на парите“ е стегнат и смилаем филм, който в рамките на 98 минути предизвиква различни и често противоречиви реакции.

Типично по американски се бори за каузата си  и я отстоява докрай, но това съвсем не означава, че не трябва да сме внимателни при осмисляне на посланието му.

Някои могат да обвинят неговите  създатели в евтин популизъм и манипулативно критикарство, други ще призоват към сдържаност спрямо финансовите анализи и телевизионните им интерпретации, а ще има и такива, които просто ще се насладят на добре поднесената история, възприемайки я като поредната приказка за победата на Доброто над Злото.

Всеки има право на личен избор. Но в едно , мисля си, всички са единодушни – като ниво на реализация в чисто професионален план „Пулсът на парите“ е сред най – представителните американски  творби, които сме гледали напоследък и свидетелство за творческата зрялост на основния й създател – режисьор – постановчикът Джоди Фостър.

 

„Пулсът на парите“, 2016, 98 минути, режисьор Джоди Фостър, производство „ Трай Стар пикчърс“.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора