СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА
И да сте чели някога в несъществуващото вече списание „Тема” очерците на Искра Ценкова, прочетете и „Спомени зад оградата”. Събрани в томче, историите за интересни софийски къщи и още по-интересните им обитатели имат собствен живот и се четат на един дъх. След това читателят потъва в онази носталгия по София от началото на миналия век, която със сигурност всеки изпитва, когато влезе в стара жилищна кооперация или в друга елегантна сграда от онези времена.
Само 29 столични адреса, а такова разнообразие от съдби, трагедии и комични моменти „зад оградите им”. Изумително е как красивите фасади на къщите крият толкова интересни и непознати детайли за обитателите им. Искра Ценкова съвестно е издирила наследници, роднини, познати, които да разкажат от първа ръка за събитията, случили се във всеки конкретен дом. Любопитните истории са гарнирани с прекрасни стари снимки, от които ни гледа онази София, която безвъзвратно изгубихме – европейска, елегантна, непренаселена, една малка Виена, без панели и грозни постройки.
На „Иван Вазов” 23 е композирал слепият Петко Стайнов, на съседната „6 септември” 23 е огласял околността достойният за Холивуд актьор Владимир Трандафилов. На „Кракра” 11 – една от най-красивите софийски къщи, семейство Карамихайлови води виенски начин на живот, който изумително съчетава с частната си клиника, лекуваща на народни цени. „Славянска” 5 носи почерка на обитателя си архитект Георги Овчаров, „Шипка” 23 помни брата и майката на Христо Ботев. Змей Горянин и Змеицата обитават само една стая на „Евлоги Георгиев” 46, но пък какъв салон на изкуствата въртят в нея! И още, и още – за всеки, който тръгне на приключение по софийските улици с книгата на Искра Ценкова.
Ако сте любители на старите снимки, знаете колко стилни изглеждат хората в началото на миналия век. Такива са и героите на „Спомени зад оградата” – дипломати, артисти, учени, писатели, политици, лекари, архитекти, индустриалци. Цветът на онова време, което няма как да не е гарнирано с дебел пласт романтика. Искра Ценкова разравя под него с вкус и разказва и незахаросани случки, има доста находки, изравя от забравата значими образи и имена.
След книгата й читателят рискува да обели нос по неравните софийски тротоари в центъра, защото погледът му вече не може да е насочен към кривите плочки – теглят го олющените, но красиви фасади на домовете, в които е кипял някога животът на интелектуалния каймак.
