САВА ИВАНОВ
По празниците се видях с едни приятели от гимназията, семейство, и се разговорихме за книги и четене. На тръгване ми дадоха една торба с 5-6 романа, както установих по-късно, някои от които преведени от съпругата на моя приятел.
Всъщност за една от книгите тя не се изказа ласкаво, даже напротив – познавайки ме, предположи, че „Последният череп на Маркиз Дьо Сад” на Жак Шесекс няма да ми хареса.
Не познавах Шесекс до този момент. Той пише на френски, швейцарец е, от кантона Во. Въпросната книга разказва, в първата си част, откачените прищевки на Маркиз дьо Сад и патологичните му желания за постигане на сексуална наслада (той е на 74 години, дебел, разплут, мазен, с петна по тялото си, с хиляди болести и болежки, но изисква от любовницата си присъствие и участие в отвратителните сексуални игри). Шесекс се движи на ръба и мисля, че е успял да не премине границата, защото аз довърших романа, иначе щях да го захвърля. Смятам, че описаното не е порнография, въпреки че е силно отблъскващо. Но авторът е успял да намери тънката нишка, по която да се движи и във втората част, след смъртта на Маркиза, ни описва опитите на различни хора да бъдат близо до черепа му, било защото са привлечени от легендите, свързани с него, било защото са си малко откачалки, било защото искат да се изфукат, че притежават черепа на маркиз дьо Сад. Затова и книгата е озаглавена „Последният череп на Маркиз дьа Сад” – всеки си мисли, че притежава истинския череп. Когато книгата излиза в Швейцария, тя е запечатана в найлон, за да не може да се разлиства, явно разпространителите не са искали да попадат под ударите на чл. 197 от НК на Швейцария.
Що се отнася до самия автор, оказва се, че Жак Шесекс печели наградата „Гонкур” през 1975 г. с „Чудовището” – автобиографичен роман, в който героят губи баща си, когато е на 22 години, пише доста есета, новели, поезия и литературна критика. Предполагам, че съм се запознал с автора с някоя от най-неудачните за запознанство негови творби.
