ПЕТЪР ВАСИЛЕВ
Живеем в смутни времена, в които левите движения, донесли толкова свобода и избор на потиснатите, сякаш се израждат и се превръщат във фарс. Емоционалната драма „Момичето от Дания”, режисирана от Том Хупър, ни връща с почти столетие назад, в едни различни години, в които да бъдеш различен е било бреме, мрачна тайна и едва ли не наказание от Бог или природа, а не повод да се покажеш в онлайн пространството.
Филмът е адаптация на бестселъра на Дейвид Еберсхоф. В главната роля е Еди Редмейн – един от най-големите таланти на съвременното кино. В тази болезнена драма британският актьор сякаш надскача високо поставената летва, поставена в „Теорията на всичко”, където той се превъплъти в брилянтния физик Стивън Хокинг.
Драматичната прожекция поставя много теми за размисъл. Борба със себе си, борба с обществото, какво е да си различен, грешките на природата – това са само някои от тях. Конфликтите са представени по емоционален, красив и травмиращ начин. Историята разказва за Лили Елбе, родена в тялото на успешния художник Ейнар Вегенер.
С години крила се зад образа на мъж, Лили е принудена да се покаже след една на пръв поглед елементарна услуга, за която го моли съпругата на художника – да позира с дамски дрехи. Така Вегенер тръгва по особено трудния през първата половина на ХХ век път към смяната на пола си и намирането на истинското си Аз. В крайна сметка случаят се превръща в един от първите документирани за успешна трансформация на мъж в жена.
„Момичето от Дания”, макар и насочен главно към женската аудитория, е тежък и травмиращ филм. Тези, които очакват романтична драма, ще останат разочаровани. Въпреки това лентата е задължителна за всички ценители на хубавото кино. Струва си най-малкото заради Еди Редмейн, който отново демонстрира, че няма равен, що се отнася до предаването на емоции чрез изражения, мимики и жестове.
