САВА СЛАВЧЕВ
Преди няколко дни завърших една много забавна книга. Тя е на Ричард Файнман, може би най-известният американски физик на ХХ век. Страхотен сладур и пълен шемет. Никога не съм предполагал, че един физик може да е толкова забавен. Освен това е бил и готин мъж, слаб, с хубава коса, явно с жените не е имал съществени проблеми, въпреки че разказва най-странни епизоди в тази връзка.
Книгата му е калейдоскоп от различни случки от живота му, коя от коя по-ексцентрични, разказани интелигентно и директно, с много приятно чувство за хумор и преливащи от жизнерадост. Разказва как още малък започва да човърка радиото вкъщи и да прави пакости (според него експерименти), докато се превърне в майстора на радиа в квартала. Всъщност той е бил просто една любопитна личност: искал е да разбере как е устроено и как работи всяко нещо, което му попадне в полезрението, независимо от коя област на човешкия живот и познание. Стига дотам да разбива сейфове, а по-късно му поръчват да ги тества, започва да свири на бонгоси, прави се че говори на италиански пред деца, които се напикават от смях (защото думите, които казва нито са италиански нито имат някакъв смисъл на който и да било език, а той просто е харесвал да слуша италианско радио), подлага се на хипноза - пак за да разбере дали работи механизмът, изнася лекции в много университети, има срещи с Айнщайн и Нилс Бор, работи за военния комплекс и прави секретни разработки, отказва покани от много университети без да е чул колко пари му предлагат (след като му споменават цифрата в писмо, която, оказва се, е четири пъти по-висока от сумата, която е взимал в онзи момент), Файнман отговаря любезно като мотивира отказа си така:
"След като видях заплатата, реших, че трябва да откажа. Причината, поради която отказвам подобна заплата е, че с подобна сума ще мога да направя това, което винаги съм искал - ще си взема любовница, ще й наема апартамент, ще й купувам красиви неща...С предложената от вас заплата наистина ще мога да направя това, но знам какво ще стане тогава. Ще се тревожа за нея, ще се чудя какво прави, а като се върна вкъщи ще има разправии и т.н. С всички тези тревоги няма да се чувствам добре и ще бъда нещастен. Няма да мога да се занимавам с физика и всичко ще се оплеска! Това, което винаги съм искал да направя, е лошо за мен. Затова реших, че не мога да приема Вашето предложение".
В действителност Дик е искал единствено да се занимава с физика. Той разширява чувствително теорията на квантовата електродинамика за което през 1965 получава, заедно с Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага, Нобелова награда за физика. Създава диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение. Спомага за разработването на атомната бомба с участието си в секретния проект Манхатън в лабораторията в Лос Аламос, Ню Мексико. Участва в дешифрирането на йероглифите на маите и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986. Обикаля света и чете лекции дори в Бразилия и Япония, където на една конференция отбелязва публично разликата между теоретично наизустяване и практическо приложение на знанията по физика – нещо, от което японците първо се сепват, но по-късно му благодарят.
До такава степен е увлечен по физиката, че докато се разхожда си мисли пак за физика и уравнения, спира се, за да си изясни някоя крива, полицаите в началото го спират няколко пъти, защото им се струва съмнителен, но след като разбират кой е вече не му губят времето с проверки на документите, той си е такъв - странен, уникален, игрив физик, пълен с хумор, самоирония и честност. Дори е бил на ръба да откаже Нобеловата награда, но после решава да я приеме. Но за премеждията при наградата и вечерята с кралските особи ще си четете сами.
Файнман умира три месеца преди да навърши 70 години, през февруари 1988-ма.
