БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След седемгодишно чакане „Дисни“ се решиха и пуснаха за масов показ нов филм от вселената „Звездни войни“, като предполагам, че заслугата е основно на вездесъщата Катлийн Кенеди.

За появата на продукцията допринесе успехът на трите сезона на „Мандалореца“ (2019 – 2023), зад които застана Джон Фавро – режисьор и продуцент на франчайз трилогията „Железният човек“ (2008 – 2013).

Оказва се, че действието на новия 132-минутен епос се развива година след поражението на Империята от силите на Републиката – събитие, което помним от „Завръщането на джедаите“ (1983) на Ричард Маркуанд.

След завръщането си в базовия лагер наемникът Дин Джарин, наричан още Мандо (Педро Паскал), получава нова задача от полковник Уорд (Сигърни Уивър) – да пътува до родната планета на Джаба Хът и да спаси сина му Рота Хът (Джеръми Алън Уайт).

Мандо се нуждае и от малко важна за него информация и затова се съгласява на опасното приключение.

Докато проследяваме неговата одисея, осъзнаваме, че както интересуващият го лорд Джану (Джони Койн), така и близнаците на Джаба, вместо да му помагат, работят за Империята.

Така Мандо, заедно с Рота Хът и бебето Йода Грогу, трябва да преодолее всички препятствия, да елиминира враговете си и да се завърне невредим с рапорт пред полковник Уорд.

Признавам си, че сценарият не блести с особена оригиналност или свежест. Той е изтъкан от клишета, дело на Нора Клор, Дейв Филони и Джон Фавро, но поне дава възможност да се разгърне впечатляващо зрелищно приключение, което ни забавлява през цялото време.

В този аспект не съм съгласен с отзивите на зрители, според които сюжетът не бил стабилен, а се разпадал на фрагменти; че първата част на шоуто била пълна с динамика и екшън, а втората се затлачвала.

Не, не е така.

Именно във втората половина на филма, когато Мандо е временно извън играта и дори е укрит в импровизирано убежище с помощта на Грогу – да не забравяме кой владее Силата! – именно Грогу открадва шоуто и в по същество безмълвни 25 минути ни държи в напрежение, доказвайки колко ефективен може да бъде за благородната кауза.

С други думи, докато Мандо е гроги, Грогу го замества и спасява мисията.

И тук е необходимо да изтъкна майсторството на Фавро – умението му да води разказа, да направлява актьори и кукли, да използва пиротехника и да предизвиква непрекъснато напрежение, въпреки че безкрайните сблъсъци на Дин Джарин с безброй зли чудовища ми дойдоха в повече.

Голяма е заслугата на Лудвиг Гьорансън и Дейвид Клайн за музикалното и пластичното оформление на спектакъла – на нивото на съвместната им работа по „Мандалорецът“. Приносът за безпроблемното приемане на творбата като необходима съставна част от „Звездни войни“ обаче е най-вече на актьорския състав.

След като самият Мартин Скорсезе дава гласа си на Хюго Дюрант, ми е ясно защо Сигърни Уивър е поела с ентусиазъм ролята на полковник Уорд.

Но, разбира се, над всички отново блести Педро Паскал.

Той спечели симпатията ми с втория „Гладиатор“ (2024) на Ридли Скот като генерал Акаций, беше забавен като Хари в „Материалисти“ (2025) на Селин Сонг, но не забравям, че всичко започна през далечната 2019 г. с първия сезон на „Мандалорецът“ на Джон Фавро, когато се оказа, че и един чилиец може да бъде не само мачо, но и екшън звезда, продължавайки с подкупваща харизма традициите на покойните титани Бърт Рейнолдс и Джийн Хакман.

Трудно ми е да гадая каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу“.

Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Този опит не е нито куриозен провал, нито нещо невиждано ново.

Това е неизбежното продължение на една легенда.

Шефовете на „Дисни“ ще решат дали още ще се тупа торбата за така чаканото злато, или отново ще ударят спирачката, оправдавайки се със слаби финансови резултати, както стана навремето – през 2018 г. – с многострадалния „Соло: История от Междузвездни войни“ на Рон Хауърд.

„Звездни войни: Мандалореца и Грогу“, 2026, 132 мин., премиера 22 май 2026 г., сценарий, режисура и продукция: Джон Фавро, „Лукасфилм“, „Дисни“.