БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. От първите прожекции през септември миналата година филмът обра доста награди, вкл. Специалната награда на международния варненски фестивал „Любовта е лудост“ за 2025 г., и е ясно, че при срещата си с публиката ще бъде очакван с интерес и любопитство.

Признавам си, че името на постановчика не е от най-популярните, макар да е изявен управител на агенция „Панди Арт Продакшън“ от 1997 г., да е учила в София и Париж и да има в актива си стойностни документални филми като  "Вярвам в гения на българския народ - проф. Иван Шишманов", „Непобеденият генерал – Владимир Вазов“, „Носталгия по цялото – Андрей Даниел“…

Разбрах, че е потърсила Дечо Таралежков за съсценарист, тъй като в българска телевизия е работила с баща му. Взима случайно от библиотеката си да препрочете  книгата на Екатерина Томова „Забравените от небето“ и така се ражда историята на филма - столетниците, които живеят в Родопите и една съвременна линия 

Творбата е заснета за 18 дни – с много любов и ентусиазъм.

Хареса ми като структура и въздействие. Това е наистина безхитростна семейна драма, изпълнена с емпатия и вдъхновение. В нея са важни именно посланията, свързани с любовта към родното място, паметта, прошката и амбицията за лична реализация, която – оказва се – и у нас, в Родопите, може да се осъществи в името на обикновения човек, който упорито се труди „по американски“, а не непременно чрез сделки с олигарси и монополисти, определящи пазара и човешките съдби.

Макар и натоварен с известна вторичност – съпоставката с „Писмо от Америка“ (2000) на Иглика Трифонова е неизбежна – „Диви ягоди“ е майсторски направен филм, вдъхващ слънчево настроение.

Хареса ми автентичната атмосфера, уловена от камерата на Стефан Врачев и допълнена от проникновената музика на Давид Кокончев, плавният ритъм, налаган умело от Татяна Пандурска, както и логичната кулминация с откриването на извора за минерална вода, довела до лудата радост на братовчедите, напомняща по своя устрем и вълнение легендарната сцена с пияния от щастие и опръскан с петрол Джет Ринк от класиката на Джордж Стивънс „Гигант“ (1956).

Кастингът е безупречен и говори категорично за верния инстинкт на режисьора Пандурска при възлагането на възловите актьорски задачи. Ванина Кондова („Денят на бащата“, 2019) носи на гърба си основната тежест от въздействената сила на филма; Стела Ганчева („Братя“, 2023) е великолепна като съпругата на Орлин – Силвия; много напорист и органичен е Иван Юруков като Орлин; Никола Додов е обран и брилянтно ефективен като най-близкия приятел на бащата на Дафни – Добри; Васил Бинев е префинен и отблъскващ, както винаги, като шефа на фирма „Орфей“ Младенов; а като Ной прави своята последна изява незабравимият Кирил Кавадарков.

„Диви ягоди“ завършва с хепиенд – Дафни остава в родното си село, за да разработи находището на изворната вода – нейната осъществена тук американска мечта; да помогне на семейството на Орлин; вече е открила и любовта в лицето на лекаря Сунай (Нено Койнарски). Финалът е мотивиран и житейски правдив.

А зрителят напуска салона удовлетворен, след като е гледал хубав и стойностен български игрален филм..

„Диви ягоди“, 2025, 102 мин., продуцент Татяна Пандурска, Панди Арт Продукция с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, НФК, БНТ