БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Магьосника от Кремъл“ (2025) е екранизация на книгата на Джулиано да Емполи, удостоена с Голямата награда за роман на Френската академия за 2022 г. Филмът е дело на френския режисьор Оливие Асаяс, познат ми досега основно с „Личен купувач“ (2016).

Продукцията е френско-английска, заснета на английски език. Снимките са правени основно в Рига, макар че на екрана присъстват и разпознаваеми локации от Москва и Санкт Петербург. Любопитно е, че в актьорския състав има и руски актьори – сред тях Антон Литвинов, в ролята на управител на ресторант, въпреки че той работи предимно в американски продукции.

Филмът е рекламиран като история за диктатора Путин, но не е това, което зрителят очаква.

„Магьосникът от Кремъл“ е преди всичко горчив размисъл за цената на властта – за манипулациите и измамите, присъщи на голямата политика; за желанието на управниците да моделират действителността по свой образ и подобие; за жестоките компромиси, които прави пиар съветникът на Царя; за данъка, който неизбежно се плаща, когато се служи на имперски амбиции и груби егоистични интереси.

Филмът излиза в особено интересен контекст. Неговите послания биха звучали едностранчиво и тенденциозно, ако бъдат разглеждани единствено през призмата на руската действителност между 1990 и 2014 г. Оказва се обаче, че на върха на великите сили механизмите на властта действат по сходен начин. Разликата е в нюансите: в единия случай олигархът Березовски (екранно въплътен от Уил Кийн) бива „самоубит“, а в другия – след като си е свършил мръсната работа, магнатът Илон Мъск просто е отстранен от администрацията на Тръмп с недвусмисления намек да се завърне в Южна Африка и да не разчита повече на държавни поръчки.

И защо всъщност да се вторачваме прекалено в сюжета и да търсим скрит смисъл, когато самата действителност около филма – който все пак е нейно художествено отражение – е толкова интересна и двусмислена? След като някогашният въпрос „Чий е Крим?“ вече има свой нов вариант: „Чия е Гренландия?“

„Магьосника от Кремъл“ принадлежи към онези филми, които се стремят да осмислят политически конфликти, да бъдат актуални и значими и да достигнат до широка публика. Почти винаги подобни амбиции се разминават с действителността – нещо, което от личен опит би могъл да потвърди и Оливър Стоун. Въпреки това тези филми продължават да се снимат и да попълват корпус от заглавия, които по традиция биват гледани и преосмисляни с течение на времето, най-често след поредица излъчвания по популярни телевизионни канали.

Филмът на Оливие Асаяс се гледа с интерес, въпреки внушителната си продължителност от два часа и половина, но предполага срещу себе си подготвена и информирана публика. Това е притча за непомерната амбиция на един талантлив човек, който от театрален актьор и телевизионен продуцент се превръща в пиар магьосник и кукловод – и заплаща за това с живота си.

Само за протокола: финалът до голяма степен обезсмисля усилията на създателите със своята внушеност и отклонение от романа, по който е реализиран. Баранов осъзнава границата на своето падение, оттегля се в сянка и допуска, че може да живее в името на дъщеря си, на която да предаде уроците от собствения си опит. В този смисъл насилствената му смърт изглежда неубедителна и тезисна. Той няма намерение нито да емигрира, нито да злепоставя патрона си – защо тогава трябва да бъде ликвидиран?

А ако сме достатъчно придирчиви и търсим неизбежните за подобни филми разминавания с реалността, ще отбележим, че Дмитрий Песков е все още жив и действащ пресаташе на Кремъл – за разлика от екранния му двойник Вадим Баранов.

„Магьосника от Кремъл“ впечатлява и с актьорските си интерпретации. Пол Дейно („Мис Слънчице“, 2006) е проникновен и убедителен като Баранов; Уил Кийн („Виктор Франкенщайн“, 2015) по външност и маниер напомня Борис Березовски; Джефри Райт („Батман“, 2022) е необходим и точен като душеприказчика Роуланд; Алисия Викандер напомня силните си роли от времето на „Датското момиче“ (2015) като Ксения; а Джъд Лоу („Талантливият мистър Рипли“, 1999; „Новият папа“, 2019–2020) дава всичко от себе си, за да изгради сложен, многопластов и убедителен образ на Владимир Путин.

Фактът, че част от публиката го упреква за прекалено ярък и харизматичен персонаж, по-скоро говори, че той се е справил.

„Магьосника от Кремъл“ си струва гледането – най-вече защото е сериозен, атрактивен и смислен спектакъл за властта, личната отговорност и цената, която тя изисква. Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

„Магьосника от Кремъл“ (2025), 152 мин., реж. Оливие Асаяс, продукция и дистрибуция: „Куриоза филмс“, „Гомон“, „Франс 2 Синема“.