ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА, преподавател в НМА „Проф.Панчо Владигеров"

 

На 17 декември 2025 г. в Зала 1 на НДК Старозагорската опера представи спектакъл на „Риголето“ от Джузепе Верди. Представлението беше част от Новогодишния музикален фестивал и предизвика силен интерес най-вече заради участието на две световни имена – баритона Кирил Манолов и диригента Хосе Кура.

---

Абсолютната звезда на вечерта несъмнено беше баритонът Кирил Манолов в ролята на Риголето. Той изгради дълбоко въздействащ и многопластов образ, доказвайки още веднъж, че освен легендарния си Фалстаф владее с изключителна убедителност и една от най-драматичните баритонови партии на Верди. Манолов впечатли с кристално ясна дикция, богата динамична палитра и способност да изгражда най-фините психологически нюанси на героя. Баритонът демонстрира рядко срещано днес съчетание между вокално майсторство, стилистична прецизност и задълбочено разбиране на Вердиевата драматургия. В ключови моменти като монолога „Pari siamo“ и арията „Cortigiani, vil razza dannata“ певецът показа забележително актьорско превъплъщение, съчетано с майсторство във вокално-музикалното изразяване на широк диапазон от емоции – от ярост и сарказъм до безпомощност, отчаяние и молба, разкривайки многопластово трагичната същност на шута и бащата. Това бе постигнато чрез великолепни динамики – особено въздействащи пианисими – и пластично изваяни фрази, в които гласът му придобива изключителна мекота и благородство. В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация.

Сопраното Емилия Терзиева изгради убедително образа на Джилда, насищайки го с нежност и лирична чувствителност. Нейната Джилда беше и актьорски въздействаща – излъчваща крехкост, невинност и душевна светлина, но без да е лишена от вътрешна драматична сила. В арията „Caro nome“ певицата демонстрира солидна вокална техника и внимание към детайлите в партията, благодарение на което пресъздаде ефирността, лекотата и чистотата на красивата вокална линия и специфичните колоратури, а в „Tutte le feste al tempio“ чрез осезаемата промяна в тембъра и емоционалното съдържание се почувства драматичната трансформация на героинята.

Венецуелският тенор Рейналдо Дроз като Херцога на Мантуа, вече познат на българските оперни среди, впечатли с добра вокална линия и стабилни височини, но остави усещане за известна скованост. С изключение на втората си ария „Ella mi fu rapita“, той беше сценично и емоционално неубедителен.

Сред останалите солисти се откроиха басът Ивайло Джуров – наемният убиец Спарафучиле, със стабилни низини и актьорско присъствие, мецосопраното Даниела Дякова – Мадалена, която внесе в партията си чувственост и темперамент, Александър Марулев – граф Монтероне, както и тенорът Стоян Буюклиев в малката роля на придворния Борса.

Особено добро впечатление направи хорът на Старозагорската опера, който демонстрира балансиран звук, отлична дикция и впечатляващи динамични контрасти. Добре изграден ансамбъл с овладян, гъвкав и пластичен звуков облик – резултат от прецизната работа на хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева.

„Риголето“ е поставена в началото на 2025 година специално за юбилейната 100-годишнина на Старозагорската опера от международен екип: световноизвестният аржентински тенор и диригент Хосе Кура, който в интервюта споделя, че не само никога не е пял Херцога, но и за първи път дирижира тази опера; българският оперен режисьор Огнян Драганов; и известният румънски художник Каталин Йонеску-Арборе (декори и костюми).

Хосе Кура е харизматична фигура, която очевидно въздейства на изпълнителите и ги въвлича в собственото си тълкуване на творбата. Той следи внимателно певците и умело стикова сцена и оркестър, постигайки спектакъл, наситен с лирика и драматизъм, адекватен на Вердиевата партитура. Впечатление направиха и изискванията на Кура за стриктно придържане към намеренията на композитора, тоест отхвърлянето на някои допълнително привнесени във времето фрагменти (каденци и др.) от някогашни големи певци, което допринесе за стиловата цялост на изпълнението.

Оркестърът на Старозагорската опера представи пълнокръвна звукова палитра с множество нюанси, на които за съжаление не успяхме да се насладим напълно поради наложилото се озвучаване на спектаклите, провеждани в НДК.

Огнян Драганов е осъществил съвременен, но уважителен към либретото прочит на „Риголето“. Без да нарушава драматургичната структура на творбата, режисьорът успява чрез ясна сценична логика и въздействащи режисьорски решения да подчертае основните конфликти и психологически напрежения. Костюмите и сценографията допълват концепцията с ясно разграничени цветови и символни акценти, а осветлението засилва експресивността на сценичното действие.

Спектакълът като цяло предложи силно художествено въздействие и се превърна в значимо събитие от фестивалната програма – вечер, която ще остане в паметта на публиката.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.