ВАСИЛЕНА АТАНАСОВА, преподавател в НМА „Проф.Панчо Владигеров"
На 17 декември 2025 г. в Зала 1 на НДК Старозагорската опера представи спектакъл на „Риголето“ от Джузепе Верди. Представлението беше част от Новогодишния музикален фестивал и предизвика силен интерес най-вече заради участието на две световни имена – баритона Кирил Манолов и диригента Хосе Кура.
---
Абсолютната звезда на вечерта несъмнено беше баритонът Кирил Манолов в ролята на Риголето. Той изгради дълбоко въздействащ и многопластов образ, доказвайки още веднъж, че освен легендарния си Фалстаф владее с изключителна убедителност и една от най-драматичните баритонови партии на Верди. Манолов впечатли с кристално ясна дикция, богата динамична палитра и способност да изгражда най-фините психологически нюанси на героя. Баритонът демонстрира рядко срещано днес съчетание между вокално майсторство, стилистична прецизност и задълбочено разбиране на Вердиевата драматургия. В ключови моменти като монолога „Pari siamo“ и арията „Cortigiani, vil razza dannata“ певецът показа забележително актьорско превъплъщение, съчетано с майсторство във вокално-музикалното изразяване на широк диапазон от емоции – от ярост и сарказъм до безпомощност, отчаяние и молба, разкривайки многопластово трагичната същност на шута и бащата. Това бе постигнато чрез великолепни динамики – особено въздействащи пианисими – и пластично изваяни фрази, в които гласът му придобива изключителна мекота и благородство. В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация.
Сопраното Емилия Терзиева изгради убедително образа на Джилда, насищайки го с нежност и лирична чувствителност. Нейната Джилда беше и актьорски въздействаща – излъчваща крехкост, невинност и душевна светлина, но без да е лишена от вътрешна драматична сила. В арията „Caro nome“ певицата демонстрира солидна вокална техника и внимание към детайлите в партията, благодарение на което пресъздаде ефирността, лекотата и чистотата на красивата вокална линия и специфичните колоратури, а в „Tutte le feste al tempio“ чрез осезаемата промяна в тембъра и емоционалното съдържание се почувства драматичната трансформация на героинята.
Венецуелският тенор Рейналдо Дроз като Херцога на Мантуа, вече познат на българските оперни среди, впечатли с добра вокална линия и стабилни височини, но остави усещане за известна скованост. С изключение на втората си ария „Ella mi fu rapita“, той беше сценично и емоционално неубедителен.
Сред останалите солисти се откроиха басът Ивайло Джуров – наемният убиец Спарафучиле, със стабилни низини и актьорско присъствие, мецосопраното Даниела Дякова – Мадалена, която внесе в партията си чувственост и темперамент, Александър Марулев – граф Монтероне, както и тенорът Стоян Буюклиев в малката роля на придворния Борса.
Особено добро впечатление направи хорът на Старозагорската опера, който демонстрира балансиран звук, отлична дикция и впечатляващи динамични контрасти. Добре изграден ансамбъл с овладян, гъвкав и пластичен звуков облик – резултат от прецизната работа на хормайсторите Младен Станев и Стефания Русева.
„Риголето“ е поставена в началото на 2025 година специално за юбилейната 100-годишнина на Старозагорската опера от международен екип: световноизвестният аржентински тенор и диригент Хосе Кура, който в интервюта споделя, че не само никога не е пял Херцога, но и за първи път дирижира тази опера; българският оперен режисьор Огнян Драганов; и известният румънски художник Каталин Йонеску-Арборе (декори и костюми).
Хосе Кура е харизматична фигура, която очевидно въздейства на изпълнителите и ги въвлича в собственото си тълкуване на творбата. Той следи внимателно певците и умело стикова сцена и оркестър, постигайки спектакъл, наситен с лирика и драматизъм, адекватен на Вердиевата партитура. Впечатление направиха и изискванията на Кура за стриктно придържане към намеренията на композитора, тоест отхвърлянето на някои допълнително привнесени във времето фрагменти (каденци и др.) от някогашни големи певци, което допринесе за стиловата цялост на изпълнението.
Оркестърът на Старозагорската опера представи пълнокръвна звукова палитра с множество нюанси, на които за съжаление не успяхме да се насладим напълно поради наложилото се озвучаване на спектаклите, провеждани в НДК.
Огнян Драганов е осъществил съвременен, но уважителен към либретото прочит на „Риголето“. Без да нарушава драматургичната структура на творбата, режисьорът успява чрез ясна сценична логика и въздействащи режисьорски решения да подчертае основните конфликти и психологически напрежения. Костюмите и сценографията допълват концепцията с ясно разграничени цветови и символни акценти, а осветлението засилва експресивността на сценичното действие.
Спектакълът като цяло предложи силно художествено въздействие и се превърна в значимо събитие от фестивалната програма – вечер, която ще остане в паметта на публиката.
