БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Той е включван в изследвания за масонството в Болоня и Италия през XIX век. Свързан е с демократични и либерални идеи, които в Италия често са минавали през масонски кръгове — част от общия културно‑политически контекст на Risorgimento

„Разкъсването“ (2026) е великолепен полицейски трилър, дело на Джо Карнахан („Ниво на шефа“, 2020), съсценарист заедно с Майкъл Макгрейл.

Той се отличава осезаемо от останалата продукция на „Нетфликс“ и, както ми каза един мой верен приятел, „това е стойностен и приятен филм, какъвто стрийминг платформите все по-рядко показват“.

Първият час се гледа на един дъх и просто не те оставя на мира – толкова напрегнато и динамично е действието…

Логично е последната третина да даде фира, но като цяло творбата може да се приеме за постижение, без да блести с някаква особена оригиналност.

Пообна история на надхитряване и надлъгване между патрулни полицаи, детективи и представители на ФБР и ДЕА сме гледали и друг път – особено в късните нощни часове, когато въртим ТВ каналите с дистанционното. Любопитното е, че в случая очакваните „добри“ – лейтенант Дийн Дюмарс (Мат Деймън) и детектив Джей Ди Бълн (Бен Афлек) – правят всичко по силите си да изглеждат лоши и корумпирани, особено Дюмарс на Деймън. Впоследствие се разбира, че целта е била осветяването на къртиците и хората на колумбийския наркокартел в собствените им среди – агентът на ДЕА Мати Никс (Кайл Чандлър) и информаторът, детектив Майк Ро (Стивън Юн).

Играта на котка и мишка приключва успешно, парите – близо 21 милиона долара – са върнати на град Маями, героите получават полагащите им се премии, а в добавка научаваме и за скритата лична трагедия на Дюмарс – десетгодишният му син умира от рак…

„Разкъсването“ е преди всичко проект и продукт на дуото Деймън – Афлек, които са основните действащи лица и изпълнителни продуценти на спектакъла.

Личи си химията между тях и фактът, че са се забавлявали страхотно на снимачната площадка, изхарчвайки 100 милиона долара…

Именно те превръщат стандартната иначе история в стойностна и качествена сага.

Отбелязвам органичното присъствие на Саша Кале (Дезире Лопес Молина), на неизменния Скот Аткинс (агентът на ФБР Дейл Бърн) и на познатия от популярния ТВ сериал „Сутрешно шоу“ Нестор Карбонел в ролята на майор Том Валехо.

Естествено, „Разкъсването“ не е „Жега“ (1995) на Майкъл Ман, но е далеч по-интересно и занимателно шоу, отколкото може да се очаква.

Стилен и ефективен екшън, с неизбежния лазурен океански изгрев за хепиенда, който ни зарежда с необходимата позитивна енергия.

 

„Разкъсването“, 2026, 113 мин., „Нетфликс“, реж. Джо Карнахан, премиера – 16 януари 2026 г.

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове – домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.“

Фьодор Шаляпин, руски оперен певец, роден на 13 февруари преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова