НИКОЛАЙ ПЕТКОВ, "Портал Култура"
Вяра Попова, „Шахматът като символ във визуалните изкуства“, издателство „Фабер“, 2025 г.
Въпросното съчинение е писано от доцент по философия. След издаването му Вяра Попова най-вероятно ще стане професор. В което не би трябвало да има нищо лошо и нищо страшно. Но като видях какво е натворила „авторката“, мисля точно обратното. Смея да настоявам, че по-неграмотно написана книга не само че не съм виждал, но и не мога да си представя. И тъй като опусът на доцентката има двама научни редактори, които са професори (Иванка Стъпова и Татяна Батулева), ще си позволя да им припомня, че в българския език би трябвало да има някаква съгласуваност по род и число. Както и (поне) бегла връзка между подлога и сказуемото! Разбира се, не е фатално, ако заради стилистични ефекти граматичните норми се нарушават, но когато около 50% от изреченията са неправилно построени или са откровено безсмислени, това е сигурна индикация, че текстът е съшит с конците на google translate.
Но за съжаление, не в това е дефектът на книгата. По-сериозният проблем е, че авторката говори за реалности, които не само че не разбира, но дори не си е направила труда да провери дали съществуват. Каквито са шахматните сюжети в „Декамерон“. Или историческата и етимологическата връзка между Макавеите и матирането (стр. 203). Благодарение на тези (плюс множество други) недоразумения не е трудно да се обясни защо г-жа Попова нарича полетата на шахматната дъска с труднообяснимото име „клетки“. Вярно е, че на руски език така е правилно, но от това не следва, че националният отбор трябва да е „сборная команда“ и че фигурата до царя е ферзин (вж. стр. 171). Всъщност на руски също не е ферзин, а е ферзь. Малка и несъществена подробност! Дребнотемие, великодушно би махнал с ръка философът, но все пак…
И като казах „философът“, ще припомня на доцент Попова, че когато се говори за средновековни философи като Тома от Аквино или Анселм от Кентърбъри, добре е да се знае, че Аквино и Кентърбъри не са фамилни имена. Същото важи и при Яков от Чезоле. Ето защо е някак странно да напишеш: „Чезолес развива концепцията на Йоан от Солзбъри (стр. 121)“. При все че кой знае, може и така да е, но аз не вярвам. Не вярвам на госпожа Попова, че се срещаме с шаха в „Тристан“ на Готфрид от Страсбург. Не! Нито там, нито в „Тристан и Изолда“, нито в „Парцифал“, нито в „Кармина бурана“ се говори за шах. Но като вещ експерт медиавист, Вяра Попова настоява на точно обратното, разказвайки ни с невероятна страст книги, които едва ли е отваряла. Сигурно е похвално, че е попитала ИИ за Волфрам фон Ешенбах и за Кретиен дьо Троа, но не можеш да преведеш „Роман за Тристан“ като „Тристан в проза“ (стр. 111) и да изписваш името на Руи Лопес с й. Любопитна подробност е, че в желанието си да ни убеди в своята академична тежест, Попова е написала бележка под черта ( №93), с която ни увещава, че в научната употреба е прието названието „Тристан в проза“.
Но за да не ме упрекне някой в тежко черногледство, ще кажа и нещо хубаво за книгата. В нея има много картинки. Повечето от тях наистина са свързани с шаха и ако се абстрахираме от коментарите под тях, ще трябва да признаем, че радват окото. Допускам, че са възможни типографски грешки при комплектуването на страниците/файловете, но не са единични случаите, когато връзката между образ и текст се губи. Струва ми се, че проблемът не е издателски. Просто г-жа Попова очевидно разбира от живопис толкова, колкото от шах и философия. А що се отнася до анализа на шахматните позиции, бих дал годишната си заплата на всеки, който успее да ми покаже къде на шахматната дъска се намират полетата к3 и i6 (вж. стр. 172).
