БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Четирима режисьори и продуценти могат да се похвалят, че правят филми за милиарди зрители – тоест за всеки потенциален потребител на планетата – и че тези филми носят милиарди долари печалба.

Спилбърг с „Извънземното“ и цикъла за Индиана Джоунс, Лукас със сериите за Индиана Джоунс и „Междузвездни войни“, Питър Джаксън с „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, и Джеймс Камерън с „Титаник“ и циклите „Терминатор“ и „Аватар“…

Присъствието на Камерън в тази култова четворка е закономерно и очаквано.

Наскоро разбрах, че и той вече е милиардер – със състояние от 1,1 млрд. долара.

Съвсем естествено, впрочем – не ги е откраднал с измами, а си ги е изкарал с честен труд.

И с нашите левчета – пардон – евро, с които си плащаме билета за поредното пиршество на очите и духа.

Защото и третият „Аватар“ – „Огън и пепел“, излязъл след десетгодишни усилия, е както суперзрелище за надеждата (да цитирам, макар и нескромно, заглавието на моя статия отпреди 16 години в „Литературен вестник“), така и пиршество на качественото зрелищно кино.

Подобно на Джордж Лукас, Камерън успя да създаде с много труд, любов и вдъхновение своя собствена вселена. Още от втория „Аватар“ имам чувството, че се опиянява да разказва пищно, подробно и сладкодумно своите екологични приказки за хармоничното съвместно съществуване в една система на хора, животни и растения. Приказки, които ни държат приковани пред екрана по три часа, след което излизаме от киносалона замаяни и си казваме на изхода: „Е, няма друго такова кино! Подобна сага може да сътвори само един човек в света – Камерън!“

Третият „Аватар“ тръгва оттам, където свърши вторият – „Пътят на водата“.

Небесните хора и техният шеф – ген. Адмор (Еди Франко) – влизат в съюз с хората на пепелта, с открояващата се настървена Варанг (Уна Чаплин), както и с полк. Майлс Куорич (Стивън Ланг). Те водят поредната завоевателна война за придобиването на ресурсите на планетата Пандора, оценявани на милиарди долари, макар че не могат да дишат въздуха ѝ. Срещу похода им отново застават Джейк Съли (Сам Уортингтън) и Нейтири (Зоуи Салдана), подпомогнати от Паяка (Джак Чемпиън)…

Битката е свирепа и неравна, но когато съдбата на Пандора е заложена на карта, Богинята майка – Нейва – и прословутите китоподобни тулкуни, икраните и сепиите се намесват в борбата, за да възтържестват Доброто и Правдата.

Не минава, естествено, и без скъпи жертви – Куорич се самоубива в огнената бездна, давайки шанс на сина си Паяка, който не само оцелява, но е и приет в обществото на на’ви.

Четох доста отзиви за филма.

Като цяло – адмиративни и хвалебствени.

Камерън е критикуван – и то с основание – за това, че във втората част на филма „бави топката“, че обръща прекалено голямо внимание на образа на Паяка, въпреки безпомощността на Джак Чемпиън да покаже нещо повече от уязвима красота и доброта, за сметка на недоразвитите персонажи с важно място и значение в сюжета като Варанг и ген. Адмор, чиято съдба за нас остава практически неизвестна.

При Куорич като цяло нещата са се получили най-вече заради харизмата на Ланг, а и защото като присъствие образът е прекалено важен за повествованието…

Има и още нещо, което дори и аз, заклетият поклонник на Камерън, не мога да прикрия.

В „Огън и пепел“ той сякаш се е отказал да надгражда върху постигнатото в „Пътят на водата“ и предвидливо и хитро повтаря до голяма степен финалното стълкновение. То държи в напрежение и е заснето перфектно от техническа и визуална гледна точка, но оставя в съзнанието ни усещане за дежа вю.

Както и натрапчивото усещане, че човечеството се е отправило на поредното си самоубийствено пътешествие…

Това съвсем не означава куриозен провал.

Напротив!

И в такъв род филми сме свидетели на свежо и оригинално присъствие – Дейвид Тюлис като Пойлак, приятно изненадва появяването на Кири в изпълнение на Сигърни Уивър, Ръсел Карпентър е феноменален зад камерата, а музиката на Саймън Франглен е органична и силна.

Уверен съм, че третият „Аватар“ няма да потъне и независимо от бюджета си от 400 милиона долара ще бъде касов хит.

Джеймс Камерън ще продължи маратона по епопеята си и на 75 години ще пусне – по същото време, през декември 2029 г. – и четвъртата част от филма на живота си.

Ще бъда щастлив да напиша поредния си отзив за него.

Камерън го заслужава – и още как!

„Аватар 3: Огън и пепел“, 2025, 197 мин., съсц., реж. и прод. Джеймс Камерън, „20th Century Fox“, „Lightstorm Entertainment“