БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Въглени“ е шестата книга на Веселина Кожухарова.

Късно я прочетох, но останах приятно изненадан от нивото на творческо майсторство, което авторката демонстрира.

Написана вдъхновено и впечатляващо, тя ни пренася в далечния XVII век – 1656 г., за да разкрие драматична история, в която се преплитат съдбите на Ангел, Дафина и Огнян.

Личи, че романът е създаден от опитен писател, познаващ както епохата, така и нейните нрави, обичаи, традиции, фолклор и език.

Кожухарова създава по същество интимна сага, пълна с обрати и напрегнати приключения.

Времето е сурово, кърваво и жестоко, но писателката търси оптимистичен поглед при неговото интерпретиране.

Разделен на три части, романът се чете с интерес и любопитство, включително и защото пресъздава с много топлота и богата образност една отминала епоха, чието действие се развива в познат ни, но и за авторката ареал – Търново, Арбанаси, Горна Оряховица, Трявна и Царева ливада.

И за да бъдат удоволствието и изненадата пълни, интригата дори напуска познатите ни маршрути, за да достигне островите Родос и Кипър – Фамагуста, придобивайки типичен средиземноморски привкус.

Веселина Кожухарова следва инстинкта си да създава атрактивни и с патриотична насоченост книги, познавайки много добре традицията, която тръгва от Вазов и Влайков и включва още Димитър Талев, Антон Дончев и Стефан Дичев.

Безспорна нейна заслуга е впечатляващото изграждане на един отминал свят – време и разломно, и изпълнено с родолюбиви пориви и приключенски импулси, на страдание и възход, в което българският характер изковава най-ценните си добродетели. С тях той не само оцелява в мрачните години на османското робство, но и полага темелите на онзи просперитет, който ще изпълни Възраждането ни и първите следосвобожденски десетилетия, когато България е наистина чудо и пример за следване.

Разбира се, почитателите на съвременните мелодрами, кримки и трилъри ще недоволстват както от сюжета, така и от езика на Кожухарова, пълен с остарели думи, понятия и турцизми, но точно с такива езикови изразни средства се възстановяват колоритът и духът на епохата.

Без да робува на локална проблематика или да залита в някакви консервативно-утопични проекти, „Въглени“ изпълнява своята мисия да бъде интересен и значим роман, който ще предизвика положителни емоции и чувства у всеки, посегнал към неговите страници.

 

„Въглени“, Веселина Кожухарова, 2025, изд. къща „Хермес“, худ. оформление на корицата – Фиделия Косева-Гайего

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Начинаещият артист, независимо в коя област работи, има много опасни врагове – домашните почитатели, които настойчиво му казват, че е изключителен талант.“

Фьодор Шаляпин, руски оперен певец, роден на 13 февруари преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова