БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Владимир Свинтила издава два романа – „Слово за зографа Захарий “, 1952 – 1978 - 1981 и „Платото“, 1964 – 2012.
Стана така, че първо прочетох антиутопичния му опус.
Останах приятно изненадан и впечатлен.
Та той е на нивото на „1984“ на Оруел!И е съпоставим с „Корабът на глупците“ на Себастиян Брант.
Малкият том проследява перипетиите на Мцири – не, не е двойник на Лермонтовия герой, а самобитен и подтискан български интелектуалец, който извървява дълъг път през Платото - метафора на тоталитарната държава, научавайки горчиви истини за баща си и своята майка - чудачка.
Като Христос е изкушаван по време на пътешествието си от греха, смъртта и дявола, стига до скритите и смъртоносно опасни тайни за миналото на обществото и неговата История, за рушенето на катедралите, чете в Старата хижа забранени ръкописи – дневникът от 1938 година, общува с животни, които говорят – магарето Марко, и ако и да е Предупреден, тъй като е лежал в затвора за Възражение по време на кинопрожекция , в края на разказа предпочита да бъде убит от робота полицай, вместо да живее в лъжа и под прикритие.
Платото е като Борис Христовата Долина на обувките – великолепен образ на мъртвата, замръзнала, скована от силите на реда – Надзорът и Великият конвой държава, в която на мода са документалните книги и пиеси – това е времето на пика на партизанските мемоари и сказания, всичко в живота подлежи на контрол, екскурзиите са следени и разрешени, както и безразборните сексуални връзки – нали при комунизма жените са общи!
Запомних като ярки акценти Домът на децата, където е отгледан Мцири и Домът на любовта, в който той, подобно на много други щастливци, възпроизвеждайки нравите в древна Ниневия, се отдава на секс с непознати жени, въпреки че полага безуспешни усилия да спечели сърцето на една от тях - Черната ….
„Платото“ впечатлява не само с внушенията и визията си – на моменти напомня „Сталкер“ на Тарковски, въпреки че между двете произведения и авторите им няма никаква връзка, но и с евристичните открития на своя автор.
През 1963 – 65 г. той говори за холограми , за 3D изображения, за компютри, радиотелефони, действащи роботи и дори за Културната революция, която ще започне на 16 май 1966 година!
„Платото“ като книга не е можела да излезе през 1965 г, не само заради внушенията и мрачната си атмосфера, но и поради стряскащия финал, както е невъзможен и „Покривът“ на Георги Марков през същата година.
Но самият факт, че е романът е написан означава не само смела гражданска позиция на неговия автор, но и твърдата му убеденост, че има нужда от такова четиво, че рано или късно ще дойде и неговото време да види бял свят.
У нас обикновено процесите текат бавно и „Платото“ излиза в издателство „Кибея“ през 2012 г., най-вече благодарение усилията на приятеля Красимир Делчев…
