БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Кое мотивира доцентка по антропология в НБУ и автор на популярни изследвания като „Личното име в българската традиция“, 1998, „Всичко за продан“, 2013, „Храна и култура“, 2023, и „Храненето на младите: траектория на вкуса“, 2025, да напише роман?
При това мащабен, обхватен, исторически, родово-семейна хроника и сага, осмисляща 125 години от нашето битие…
Роман за нейния дядо - Никола Кръстев, но и за знатни софийски фамилии – Кръстеви, Саздови и Голомехови, олицетворение на една погубена и смачкана България, страна на авторитети, традиции и непреходни нравствени ценности, които сега са ни безусловно нужни?
Амбиция и страст, безспорно.
Но и желание за реализация, налични документи, снимки, стихове и чернова на роман – „Белият кораб“.
Авторката – доц. Евгения Кръстева - Благоева, добавя и шанс и късмет, че попада на правилните хора в издателство „Сиела“ и най-вече на зам.-главния редактор Христо Блажев, благодарение на когото нейният впечатляващ труд се превръща в 478- страничен роман.
Защо е наречен „истински“ ми е трудно да преценя. Вероятно така авторката акцентира на неговата достоверност и автентичност, въпреки че ми е странно нейното разграничение на истински от документален…
„Реките на времето“ е майсторски написана книга, която се чете като откровение.
Тя е реквием за едно отминало и неповторимо време на страдание и възторг, за поколение, градило с ентусиазъм и вдъхновение една България, която „ние изгубихме“, България на надежди и мечти, смачкана от ботуша на комунистическите издевателства и възкръснала за нов живот, но осакатена и без необходимите устойчиви житейски ориентири…
Романът напомня значими образци в нашата проза като “Тихият бял Дунав“, 2005, на Атанас Липчев, „Поразените“, 2019, на Теодора Димова,както и трилогията на Владимир Зарев „Битието“, 1978, „Изходът“, 1983, „Законът“, 2012…
И това е по-скоро негов плюс.
Като истински неофит, повече с искрен патос, непосредствен устрем и необходим усет Кръстева – Благоева изгражда своя епос, който печели симпатиите ни основно с добрата си балансираност, искреност, целеустременост, вещо познаване на материята и най – вече с неподправената си евангелска доброта, с желанието да се прости на враговете, за да не се товарим с техните грехове, които са основно грижа на Бог, а не на скромните ни желания…
„Реките на времето“ напомня пъстър калейдоскоп,пъзел, класьор с грижливо подбрани случки и истории с вкусен ретро аромат, с неподправен патос и умело поддържана интрига и образна система.
Харесва ми и умението на авторката да жонглира с темпоралните пластове, представяйки отделните глави с техни същностни години или цикли , без винаги да се следва хронологическата последователност.
В романа се долавя трепета на едно чувствително женско сърце, заело се да хроникира време на възвисяване и позор с много топлота и любов, чрез които героите на сагата не само заживяват свой собствен живот, но и стават привлекателни като пример на подражание за благодарния читател.
Романът се възприема леко и с желание.
В него атмосферата на стара София се преплита с трагичната съдба на Македония, тази незараснала родна рана, а като в „Рагтайм“, 1974, на Доктороу съдбата на персонажите се сблъсква с тази на знакови фигури от тогавашния културен и обществено – политически живот като Димчо Дебелянов, Елин Пелин, полк.Владимир Серафимов, цар Борис III, Димитър Списаревски, Владимир Димитров – Майстора , Димитър Талев, художникът – импресионист Атанас Михов,Райна Кабаиванска,Ванчо Михайлов, ген. Александър Протогеров, ген. Кочо Стоянов, Георги Димитров, Пеко Таков, Цола Драгойчева…
„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.
Евгения Кръстева - Благоева, „Реките на времето“, 2025, роман, "Сиела“, редактори на ръкописа Горан Благоев и Николай Кръстев, отг.ред. Христо Блажев, ред. Ганка Филиповска
