БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Познавам и следя творческото развитие на Людмила Филипова от 20 години. Имаше период, в който я смятах за надежда на нашата съвременна белетристика, бяхме установили контакт, дори съм чел и редактирал откъс от тогавашен нов неин роман. Смятах, че има потенциал да се утвърди като водещ автор, подтиквах я да разшири тематичния кръг, с който започна и където смятах, че ще си е на място – психологическо – драматичният роман , почиващ на реално преживени събития.
С годините тя се отдалечи от модела „Анатомия на илюзиите“, 2006, задълба във фентъзито – „Мастиленият лабиринт“, 2009, пробва се и в историческата проза, където постигна добри резултати – „Войната на буквите“, 2014, „Войната на верите“, 2023.Когато обаче публикува „Смисълът“, 2017 и „Контактът“, 2019, аз разбрах, че пътищата ни безвъзвратно се разделят, че това не е вече моят нужен автор.
Бях много разочарован от слабата екранизация на братя Чучкови по „Войната на буквите“ преди две години и в гнева си й написах критично писмо, в което несправедливо я обвиних, че се е продала на продуцентите, съгласявайки се с тяхната неудачна версия, без да си давам сметка, че от нея е зависело само да се подпише и да си вземе парите за авторските права…
Четох всякакви – предимно отрицателни и язвителни - отзиви за новия й роман – „Планът „Елиминирай Европа“, 2025. И трябва с болка да призная, че с доста от критичните наблюдения на читателите съм съгласен. Аз уважавам амбицията Филипова да създаде четивен, атрактивен, впечатляващ, ефектен , актуален роман, „по горещите следи на събитията“. Това го умее още от времето на „Червено злато“, 2007 и „Стъклени съдби“, 2008.
Но в „Плана…“ тя направо е отишла в смущаваща крайност – писан между януари и април 2025 и излязъл преди месец романът едва ли ще впечатли с провиденциалистката си сила…
Ще попитате - защо?
Тъй като и аз не знам какво четох – по инерция го нарекох роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама.
Слава Богу, че той завършва с хепиенд и разбирателство между Европа, чийто лидер е естествено френския президент Макрон, САЩ и останалите Велики сили – по правописа на авторката – Русия, Китай, Индия, Саудитска арабия, арабските емирства…
Европа сяда на преговорната маса като пълноправен участник, защото знае как да създаде и съхрани антиматерия, с която си решава енергийните проблеми и държи кода за американските ракети, депозирани – според писателката - в Антарктида, а американците чрез НАСА и астронавтите им на Луната, осигуряват великодушно нужния лунен прах, чрез който ще се контролират климатичните аномалии…
Европа е спасена. Умилително, до сълзи….
Но ако случайно книгата се бе забавила в печатницата два месеца къде щеше да се експонира и да присъства конфликтът на САЩ и Израел с Иран и дали тогава на литературно – публицистичния Тръмп щеше да му е до климатичните промени и до плана „Хелиос“?
Някога съм казвал на Филипова, че се предоверява на реномирани издателства, които не й дават качествени коректорски и редакторски услуги.
Тя примирено ми заявяваше, че се съобразява с избора на издателствата, няма думата за работата на редакторите и коректорите и е принудена да се примирява с тяхното дело…
На предпоследната страница на новата й книга присъстват имената на редактор и коректор – Мария Чунчева и Цвета Нинкова,посочени от „Ентусиаст“, но имам чувството, че текстът само е прегледан по диагонал и пуснат за печат, вероятно за да се гонят някакви срокове.
По друг начин не мога да си обясня гафовете , с които е изпълнен и грешките, които буквално избождат очите ни.
Недопустимо е да се пропусне употребата на пълен член, когато е необходимо , тоест когато съществителното нарицателно е в ролята на подлог – като в примера “Коза, за който говорите!“, а трябва да е „Козът, за който говорите!“, не е възможно на планетата ни да има стотици държави, Индокитай не е френска колония в Индонезия,Мъск първоначално е с истинското си име, а след това става Ейлион Мънк, Хелия Лурон е и Хейли, магнатът, въвел следенето и цензурата във Фейсбук Зукърбърг се оказва в книгата либерал и демократ, борец срещу Мъск – Мънк, Бил Клинтън участва в план за унищожаването на Европа още през 1998 година, а американски сенатор съдейства дискретно за среща на европейските лидери, след което се отдава на адвокатска кариера в Париж…
От цялата тази галимация приемам за достоверен Плана за управление на света от технократска клика, разработен през 1941 г., който именно поради своята ретро своеобразност днес изглежда като нарцистична приумица на Тръмп, правещ мечешки стъпки за неговото осъществяване, насочвайки се към Канада, Гренландия, Панамския канал и подземните богатства на Украйна…
Умишлено се впуснах в подробностите.
Всички тези хрумки и откровени издънки можеха да бъдат избегнати при компетентна редакторска, коректорска и стилистична намеса.
Тогава и „Планът „Елиминирай Европа“ при цялата си неефективно конструирана екстравагантност щеше да се окаже един приемлив технотрилър, който нашите юпита четат в офисите си в своята обедна почивка.
Уви, той не е такъв, а е нещо като нищо на света, замислен дръзновено и с ентусиазъм, но сгромолясал се гротесково в процеса на своята реализация.
Людмила Филипова, „Планът „Елиминирай Европа“, 2025, роман, 358 стр, ред.Мария Чунчева, изд. “Ентусиаст“
