"Независимо дали го осъзнава или не, всеки творец се старае да постигне пълна хармония в творбите, които създава. През годините усилията на художника са да изгради своя система от пластични принципи, която следва в творческия процес. Тези принципи еволюират във времето, променят се в стремежа на художника да бъде адекватен на самия себе си и да е в хармония със себе си." - Н. Караджов

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Николай Караджов (роден през 1950 г.в Плевен) е сред българските художници, дебютирали в средата на 70-те години - време, особено благоприятно за развитието на нашата живопис, зад която стоеше държавата и силният Съюз на българските художници. "Поколението 70" дойде след "Поколението 60", което вече отхвърляше каноните на соцреализма, търсеше нови форми и идеи, вдъхновявайки се главно от Сезан и от другите класици на френския импресионизъм и постмодернизма от Запада. Бих казал, че до известна степен, след „размразяването” в политическия и особено в културния живот, тогава се стигна и до известна унифицираност и дори до открито епигонство. В тази орбита попаднаха и немалко от връстниците на Караджов. Но той предпочете друг, по-труден път, по-близък до тогавашните търсения в Европа и света. Да, реалистична като техника живопис, но с други, по-различни внушения и естетика, която тогава условно може да бъде определена и като "хипер реализъм".

Ярката му природна дарба на роден рисувач, съчетана със солидната академична подготовка при големия стар майстор професор Ненко Балкански, бяха добра предпоставка за едно успешно професионално начало. В многобройната и твърде силна група на русенските художници той бе веднага забелязан и зае достойно място още с дебютните си участия през 1976-1978 г. А първата му самостоятелна изложба в елитната галерия на "Руски" 6 в столицата през 1981 г. се посрещна като голямо събитие от критиката. Оцениха я високо водещите, тогава безспорни, авторитети - Димитър Аврамов и Кирил Кръстев. Успехът бе наистина впечатляващ - след закриването на експозицията Караджов се прибра в Русе без нито една картина - всичко бе продадено!

Наистина, впечатляващо е майсторството и дълбочината, с които Николай Караджов създава своите мъжки и дамски портрети. Всеки художник знае, че един от най- трудните моменти на живописването е намирането на подходящата поза, която да е едновременно естествена и внушителна, устойчива и динамична. Караджов владее това изкуство като истински сценограф, без да си служи с допълнителни приспособления и реквизити, успява да изгради своите портрети, да постигне желания израз, типизация и внушение като ги разположи в една условна метафизична среда – миг на хармония, просто радост за окото

Бих казал, че невероятно въздействащи и одухотворени са картините му с женски фигури и голи тела. Николай предпочита да рисува само по една фигура - нерядко в гръб сред празното пространство или в леко загатнат, условен интериор, като съсредоточава търсенията си главно в едно лице или тяло. Така почти всяка от картините му придобива определено метафизично звучене и успява да внуши търсената от автора идея

Всяка своя творба той подготвя дълго, след сериозно обмисляне на всеки ракурс и детайл. Като решаваща роля има светлината, която пада по неповторим начин върху търпеливия модел и, бих казал, ни доставя наслада. Във всяка от формите (дори при най- семплите и малки на пръв поглед натюрморти) усещаме една ясно очертана самоличност на изобразения обект или предмет. Художникът ги е видял и свързал по един неповторим, уникален начин. Фактурата тук е напълно изчистена. Всичко е резултат от една хармонична завършеност, от завидно владеене на композицията. Бих добавил и при една талантлива режисура. Режисура, на която са го учили холандците и преди всичко великолепният, неподражаемият Вермеер.

В своите произведения Николай Караджов съчетава всичко това, при това с най-изтънчено предаване на тона. Да, тези платна не блестят с особена яркост и многобагреност на тоновете, тук те по- скоро са опростени, така както великият Вермеер ги е получавал с помощта на т. нар. "камера обскура". И може да се каже, че ефектът е наистина впечатляващ, уникален.

 Сравнително студените цветове, с които си служи Караджов, съвсем не са израз на неговото светоусещане и темперамент (той е зодия Лъв), те са по-скоро резултат от дневната светлина, на която работи той. А тя се предава толкова трудно в живописта (мнозина я избягват) - синьото, сивото, бялото и бледожълтото. И, както вече подчертах, може да се постигне само от един майстор на цвета. Майстор, който винаги е бил в хармония със самия себе си и света.

Творби на този голям творец притежават: Националната художествена галерия, много галерии в страната, както и частни колекции в България, Гърция, Сърбия, Турция, Австрия, Германия, Белгия, Норвегия, Дания, Холандия, Обединеното кралство, Съединени американски щати, Бразилия, Аржентина, Венецуела…

Снимките са от фейсбук страницата на художника