БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

 Бях се отказал да гледам „Анора“ - заради пороя от отрицателни отзиви, който погълнах за него.

Смятах опуса на Шон Бейкър едва ли не за главния кандидат на „Златната малинка“ и се готвех да го разкостя…

Сега си давам сметка колко е важно индивидуалното и спокойно приемане на всеки филм и как е необходимо да имаш свои обективни критерии, с които да оцениш адекватно всяко значимо филмово произведение.

„Анора“ е важен и стойностен филм, както за своя създател Шон Бейкъэр – сценарист, режисьор и изпълнителен продуцент, но и за самото американско кино.

Далеч съм от мисълта да пиша спекулации, че акциите са му се качили след срещата в Рияд от 18 февруари 2025 г. и започналото нормализиране на руско – американските отношения, тъй като темата във филма е точно провалът и осуетяването на един невъзможен брак между стриптизьорка и галено чедо на могъщ руски олигарх, но съм убеден, че козовете на „Анора“ трябва да ги търсим във вдъхновената игра на актьорския екип, впечатляващата визия на Дрю Даниелс, работил с Бейкър по „Червената ракета“ през 2021 г., неподправената емоция и емпатия, които струят от екрана покрай превъплъщенията на Майки Мадисън – Ани / Анора  и Юра Борисов – Игор и най-вече напомнянето в стила на класиката на Жан Рьоноар „Великата илюзия“ от 1937 г., че светът се дели не по хоризонтала, а по вертикала, при което сродни души стават именно аутсайдерите Анора и Игор, докато разглезеният и безхарактерен Ваня Захаров – Марк Ейдълщайн просто отпада, спихвайки се и прибирайки се на топло под родителското крило.

Съгласен съм, че сюжетът не блести с оригиналност, че е вариация на тема „богат, беден“, но отдавна не бях гледал такива свежи и вдъхновяващи кадри от Ню Йорк, Майки Мадисън („Имало едно време в… Холивуд“, 2019), Марк Ейдълщайн („Сто години напред“, 2024), Юра Борисов („Т 34“, 2018) играят искрящо непринудено, емоциите бликат от всяка сцена и епизод, докато неочакваният, но логичен финал неусетно изтръгва аплодисменти от всеки уважаващ себе си киноман.

Шон Бейкър спечели симпатиите ми още с „Проект „Флорида“ преди осем години, в „Анора“ демонстрира увереност, стабилност, лансирайки необходимата доза социално – критичен патос, все качества, работещи за успеха на проекта му както в комерсиален, така и в чисто художествен и институционален аспект.

Само така си обяснявам големите награди, които спечели през последната година – „Златна палма“ в Кан, едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и -  за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж.

„Анора“, 2024, 139 мин., сц., реж. и прод. Шон Бейкър, производство „Кре филм“ и „Филм нейшън“