ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

15 години след Освобождението от варварското турско робство (словосъчетание, което някои наши продажни политици не смеят да прозинесат!), през 1892 г. Българската народна печатница в София издава една уникална книга – "Окупационен фонд, основан за създаване на Руско-Дунавска област". Красноречиво и точно звучи, нали?! Не стана, но си остана „лелеяна детска мечта” на поколения предатели русофили, като се започне от Драган Цанков, Петко Каравелов и се мине през вожда, съветския грпажданин Георгий Михайлович Димитров, зловещия Васил Коларов, Тодор Живков-Правешки и се стигне до днешните ни продажни русофили от кресливата партия на Копейкин.

Книгата е издадена от големия български патриот публицист, държавник, председател на Народното събрание и успешен кмет на София -  Димитър Петков (1858 – 1907), автор на пространния и аналитичен предговор, и е всъщност чисто документална. Без добавки и коментари.  Съдържа документи от секретните архиви на руските консулства в Русе, София, Пловдив, Букурещ, Цариград, които (както пише съставителят): „дохождат да изкажат пъклените планове на онази Държава, която се нарича „наша освободителка”, а чисто и просто е искала да ни пороби, за да бъдем нейния мост до Цариград и Проливите!. Да, лъжата за безкористната освободителна мисия на Матушка Рус е така втълпена в промитите мозъци на много наши сънародници през времето на комунизма, че твърде трудно може да се обори. Затова просто трябва да се чете – истинска история, автентични документи, а те вече са налице и са достъпни.  Конкретно за планираната от Русия Задунайская губерния Болгария можем да прочетем в тази  безценна книга.

Тези автентични документи са добити от бившия руски чиновник, а после в Букурещкото посолство , г-н Якобсон. Като човек, който се е възмущавал искрено от подлостите, които вършат руските дипломати в България и който не е видял нищо зло в тази България, г-н Якобсон е измъкнал една голяма част от тези  документи, които се отнасят до България...” 

И така: пред нас са автентични писма, доклади,  телеграми, рапорти – неоспорими документи, които разкриват по един категоричен начин намеренията на Русия – чрез различни средства да постигне своята заветна цел – завладяването на България и превръщането й в Задунайская губерния. Такава е цялата, при това, твърде последователна политика на нашата „двойна освободителка” и на нейната доста кадърна дипломация (много по-кадърна от нашата, която винаги е предавала националните ни интереси!). Ето какво казва за нея Димитър Петков: „От тия документи читателят ще види, че всичките бъркотии, преврати, бунтове (като този на русофилите), смутове, заговори, политически убийства и пр., които са се случвали в България, откакто съществува като държава (а той говори само за един кратък 15- годишен период, да не говорим за 1923, 1925 или 1944!), са дело на коварната руска дипломация. И всичко, което на нас се е виждало необяснимо, нередовно, за руските дипломати е бил предварително скроено, предначертано и обмислено...” За да ни докара единствен беди и неволи. Да ни отклони от цивилизована Европа, да се превърнем във  васално княжество, каквото, за наш срам, сме и досега! 

***

На нашите читатели предлагаме  началото и края на встъпителната глава към книгата.

***

„Ако преди Освобождението се явеше някой да доказва с каквито и да било средства, че приготовляваната от Русия война с Турция е война не за освобождението на „бедных славян”, а за разширението на Руската империя и за завладяването на Балканите от Русия, - нямаше да се намери нито един българин, който да го повярва и когото да не наречаха, враг на българския народ. Никой българин не можеше да допусне тогава, че „православна Русия”, която с векове ни е изпращала икони и камбани като подарък, която е водила няколко войни с Турция, не се стреми към нашето освобождение, а всъщност иска разширение на своето царство, за обладанието на Балканите. Истина е, че  на мнозина от нас беше известно завещанието на Петър Великий, както и желанието на всички подир него руски царе, да завземат Цариград, но нашите понятия за тия руски стремления не са отивали никога по-нататък от завземанието на Цариград. Рядко и твърде рядко може да е имало някой умен и далновиден човек, който да е разбирал, да е съглеждал, че в стремлението си, да завземе Цариград, Русия ще иска да завладее окончателно и България. Гневът ни против варварска Турция, на която дотогава бяхме роби: желанието ни да видим своята угнетителка разбита и съсипана, - бяха толкова силни, щото малцина са искали да знаят  за последствията, които можеха да ни сполетят от нахлуването на Русия в Балканите...”

***

„Както преди Освобождението и през неговото време не можеше да се намери българин със спокойна съвест да мисли, че Русия воюва с цел да ни присвоява отпосле и да създава своя „Задунайская область”, - тъй и сега, след тия документи, не вярваме, че би се намерил такъв развален българин, който да не признава, че Русия е държавата, която се стреми да ни завладее, че тя е която със своето неприятелство, ли по-точно коварно приятелство, спира нашето развитие, закрепване, напредване.

Приятели на руската политика и нейните поддържатели, след всичко това, могат да бъдат само националните предатели, зацапаните в разни комплоти, бунтове, убийства, неравноправни договори, хранениците на Русия. Но истинските българи не могат да бъдат приятели на Русия, нито да приемат нейната коварна политика...”

***

И няколко произволни избрани текста от руските документи, с които изобилства книгата:

***

„Нашето пряко задължение е да следим стриктно за вътрешното развитие и за протичането на нещата в България и така да предпазим страната от глупави последици. Вие говорите, че не сме воювали срещу турците заради някакъв си принц Батенберг? (между другото свален и прогонен от руснаците – б.а.) Аз съм съвършено съгласен с това, но още по-малко сме воювали заради българите, заради някакви си там Петко, Драган или Стоян. Под секрет ще ви кажа, че не е било заради каквито и да са „братушки”. Нашата задача беше да прочистим пътя на Балканите до известен пункт, в косвен смисъл ние постигнахме това, но в Берлин ни преградиха този път, следователно сме длъжни да го постигнем с други средства. Достигането на тези цели е възможно само тогава, когато ще имаме работа с едно лице, избрано от нас, а не с уличната тълпа, която българите наричат... Народно събрание. (!)... И това е мислимо само когато в българското княжество бъде установен най-малкото траен руски протекторат... Да се застави българското Народно събрание да приеме оставката на принц Батенберг и да се провъзгласи протекторат, т.е. България  да бъде призната за Велико Княжество и Господарят Император да приеме титлата Балкански....”

Да, „На Русия не трябва да се вярва!“ , преупреди ни първи „мечтателят безумен“, великият Георги Сава Раковски, след него и ученикът му, Апостола на Свободата, Ботев, Каравелов, Бенковски, Захарий, Стамболов (спасителя и обединителя на България). Каза го дори...Дядо Благоев, бащата на нашите комунисти: „Русофилството/ предупреди ги той още в началото на миналия век!: е грубо политическо сууверие!... Какво да добавим.

Чудесно е, че тази книга – ценен, неспорим документ, доказващ коварството на Империята на Злото, излезе отново наскоро на български.