БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.
За един по-смислен, пълноценен и добър живот, не в лъжа и в преследване на напразни химери.
Той е дебют за Бойко Боянов, който е и негов съсценарист, заедно със Станислав Тодоров – Роги.
Постановчикът залага на утвърдения и изпробван модел чрез среща на випуск след 33 години да създаде ярък, достоверен и точен портрет на поколението на прехода, което посреща младостта си във времето на развития соц, а доживява „хубавата средна възраст“ в годините на несвършващите реформи…
Признавам си, че на моменти „Клас`90“ поразително ми напомняше класиката „Вилна зона“ от 1975 г. на Едуард Захариев, като на мястото на митичния местен шеф др. Недев на незабравимия Иван Янчев присъства вездесъщият министър Добри Добрев на Роберт Янакиев.
Дори сценаристите са си поиграли на въжето, вкарвайки свой вариант на култовата реплика на съсед №1 на Георги Русев – „Аз, например, може и да не съм прав, но кюфтета без лук не одобрявам!“, като при Боянов счетоводителят Борислав на Юлиян Вергов иронизира Гюлето на Любо Нейков, че в неговите кюфтета има много лук!...
Хареса ми увереността, с която дебютантът постановчик води разказа, това, че умело разкрива истинския облик и драмата на всеки персонаж, като по този начин груповият портрет на поколението се фрагментаризира непосредствено и ние добиваме реална представа за всеки участник в празненството.
И за маските, за прикритите тайни, и за това, че предлаганото почти винаги няма нищо общо с действителността.
Така се оказва, че хотелът на Гюлето в Родопите всеки момент ще бъде прибран от банката кредитор, че счетоводителят в Германия Бобсъна – Юлиян Вергов, който иначе се изявява като правдотърсач, е изоставил баща си без грижи и страхливо е напуснал първата си голяма любов – учителката по френски език и негов класен ръководител др. Великова – Стефка Янорова, че всемогъщият министър Добрев – Роберт Янакиев всеки момент ще бъде въвлечен в грозен корупционен скандал, естествено с оръжейни доставки за Украйна, че адвокатът на Георги Златарев Митко е мразен от своите клиенти, а тв звездата Кирил – Стефан Денолюбов ненавижда сапунката, в която се снима и която го прави знаменитост…
Особено разтърсващо и впечатляващо е груповото признание на съучениците, че колективно са предали голямата любов на Борислав и тяхната класна!
Така поколението на „голямата промяна“ е представено в неговото своеобразие и драматична непосредственост, като единственият способ да се отърси от грешките си в миналото и да продължи напред е прошката и компромиса, без които ние не можем да живеем по нашите географски ширини.
„Клас '90“ привлича не само с постановъчна зрялост, но и с демонстрирано умение да се ръководят и пласират непосредствено пред камерата на Марин Балкански плеяда актьори, които стават известни пред очите ни и определят облика на българския театър и и кино в момента.
Лично аз харесвам най-много интерпретациите на Биляна Петринска – Корнелия, Параскева Джукелова – тв водеща Ваня, Стефка Янорова – Великова , Юлиян Вергов – Борислав и Роберт Янакиев – министър Добрев – неговата горчива изповед започва в стил Вито Корлеоне, а приключва като горестна и унила констатация, без да забравям и приятната немска изненада в лицето на Катрин Дейне като Софи.
Допадна ми и умерено оптимистичния финал с танца под дъжда на този „неразделен клас“.
Не може от екрана да господства преимуществено негативизмът, трябва да има и грам надежда и лъч светлина, особено на фона на прекрасната музика на Румен Бояджиев.
„Клас '90“ е филм, който и развлича, и предизвиква към размисъл, той е празник за родния киноман, зажаднял за качествено родно игрално кино.
„Клас '90“, 2025, 105 мин., сц. Станислав Тодоров – Роги и Бойко Боянов, реж. Бойко Боянов, ИА Национален филмов център, БНТ, "Мирамар филм"
