БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Следя творческото му развитие от 1988 г., когато в Габрово, на фестивала на комедийния филм, се скъсах от смях на неговите „Жени на прага на нервна криза“.

Запомних името му – Педро Алмодовар, което ми стана особено скъпо след като гледах  - „Ела, завържи ме!“ (1989), „Всичко за майка ми“ (1999) и „Говори с нея“ (2002), „Завръщане“ (2006).

Този надарен и талантлив автор  си разбираше от занаята, черпеше сюжети от своя живот, но ги превръщаше във вълнуващи, смислени и разтърсващи истории с винаги много силни женски персонажи, в които по традиция се превъплъщаваха най – добрите и най – красивите актриси на испанското кино – Сесилия Рот, Пенелопе Крус, Виктория Абрил,Кармен Маура.

С Алмодовар изгря звездата и на Антонио Бандерас и преди да стане явление в американското и световното кино, той бе трайно обвързан със знаменития постановчик точно след успеха на „Жени на прага на нервна криза“ от 1988 г.

Естествено, не всичко, създадено от Алмодовар ми е харесвало и ме е впечатлявало – „Хулиета“ от 2016 г. не можа да ме привлече напълно, допадна ми  много най-вече заради топлата автобиографична история "Болка и величие“ от 2019 г., но късометражното упражнение „Странен начин на живот“ от 2023 г. направо ме шокира.

По принцип съм широко скроен, но точно в уестърн да гледам мъжка любов и голия задник на Итън Хоук ми дойде в повече…

Отделно горестно се зачудих как биха приели творението на Алмодовар Джон Уейн, Гари Купър или Чарлс Бронсън…

За „Съседната стая“ (2024) четох предимно суперлативи и адмиративни ревюта.

Гледах филма с голямо желание и внимание.

Обран, филигранен, с майсторски поднесена интрига.

Силна и стойностна психологическа драма, заснета великолепно от Едуард Грау („Извън играта“, 2020) по романа на Ингрид Нунес, прекрасна актьорска игра – на Тилда Суинтън – Марта, Джулиан Мур – Ингрид, Джон Тортуро – Деймиън и Алесандро Нивола – разследващият полицай…

На моменти ми се струваше, че с темата – за евтаназията и за правото на човек сам да избере кога да сложи край на живота си, за сложните отношения между поколенията – образно казано това на Виетнам и днешното – лутащо се между  гафовете  на неолиберализма и каноните на консерватизма, Алмодовар е наметнал плаща на мъдрец сърцевед и води разказа към разтърсващ финал, напомнящ най-добрите образци на Бергман от рода на „Есенна соната“ от 1978 г. или на Уди Алън  - „Хана и нейните сестри“ (1986), „Съпрузи и съпруги“ (1992), „Син жасмин“ (2013)…

И все пак…

„Съседната стая“ е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта, но самият филм не достига дълбочината, необходима при разглеждането на толкова сериозна и значима тема.

Прекалено бързо и лесно Марта решава да напусне този свят в разкошна вила извън Ню Йорк, а още по-ентусиазирано най-добрата й приятелка Ингрид се съгласява да участва в нейното ритуално самоубийство с хапче, купено нелегално от тъмната мрежа…

Двете водещи актриси са наистина зашеметяващи и все пак Тилда Суинтън прекалено натрапчиво напомня ходещ мъртвец, Джулиан Мур е неизменната самарянка, а Джон Тортуро – досадният интелектуалец, ползван пълноценно от двете приятелки – военен кореспондент и писателка, вълнуващ се повече от климатичните промени и бъдещето на света отколкото от засягащата го и него човешка драма…

Визуално филмът е безупречен, но дългите обстоятелствени диалози – особено разпита на Ингрид от полицая – религиозен фанатик, се оказват нефункционални и дори дразнещи вкуса на изтънчените фенове на подобни драматични сюжети.

И се оказа, че „Съседната стая“ е прекрасен филм, дело на велик режисьор, който обаче за пореден път не успя да ме впечатли емоционално в достатъчна степен.

 

„Съседната стая“, 2024, сц. съвместно с Ингрид Нунес и реж. Педро Алмодовар, 107 мин., производство и разпространение  „Пате“, „Уорнър брадърс“, втори негов филм на английски език

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Моята философия – Уди Алън на обратно. Обичам нови хора, нови градове. Възхищението си към тях се надявам да предам във филма. Това означава, че винаги подлагам историята на проверка на ново място. Така се съхранява свежестта на въображението.“

Алън Паркър, британски режисьор, писател, актьор и продуцент, роден на 14 февруари преди 81 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.