НИКОЛАЙ ИЛИЕВ
Дългоочакваният проект на създателите на култовата трилогия „Матрицата” - Лана и Андрю Уашовски, е епичната научнофантастична продукция „Пътят на Юпитер”. За жалост, концепцията й е доста повърхностна. Залага се на зрелища, ефекти и продължителни екшън каскади.
Идеята на филма е да представи планетата Земя и човечеството изобщо като капитал. Земята е заселена от по-висша цивилизация в космоса с идеята хилядолетия по-късно да бъде „ожъната”- процес, който така и не става ясно какво точно представлява, освен че ожънатата раса изчезва. Висшата цивилизация е показана като живееща във футуристична обстановка, обитавана от хора и същества с неизяснен произход.
Правилата на живот пък имитират късното Средновековие, с владетеля в своите покои и доносниците, които му носят информация и които той изпраща с различни поръчки. Персонажът на Кунис, бедна чистачка, се оказва законна кралица на планетата Земя. Тя успява да извоюва правото си, но решава да продължи да живее предишния си живот, за да не шокира голямото си семейство от руски емигранти в САЩ.
Участват носителят на „Оскар” Еди Редмейн, като му партнират Чанинг Тейтъм, Мила Кунис, Шон Бийн и др. Редмейн е на висота в типичния си театрален и емоционален стил, но гротескният му персонаж го прави да изглежда глупаво. Играта на Кунис е под всякаква критика, но дори нейното представяне е обяснимо предвид нелогичните действия на героинята й.
Въпреки претенциите си, новата лента на Уашовски може да се определи като провал. Филмът изобщо не може да съперничи на предишния им проект – адаптацията на романа на Дейвид Мичъл „Облакът Атлас”, където сюжетът и героите имаха дълбочина, бяха представени универсалните желания и слабости на човечеството и историята беше завладяваща и интригуваща. В „Пътят на Юпитер” имаме предсказуема последователност на събитията и цял куп нелогични и неизяснени неща. Може би любителите на специалните ефекти ще изпитат известно удоволствие, ако гледат филма на големия екран, но като цяло съдържание в него липсва.
