ЕВА АЛЕКСИЕВА, рубрика "Откритията на младите" на "Литературен вестник"

Още със заглавието си този роман насочва към едни стари времена, провокиращи у читателя въпроса: „Защо авторът избира точно това заглавие?“. Романът съдържа както елементи на фантастика, така и на история и затова смятам, че почитателите на жанра много лесно ще бъдат заинтересувани от това, което се случва между страниците му. Идеята за написването на такъв роман е изключително оригинална и кара читателя да затаи дъх от първата до последната буква.

Сюжетът разкрива и проследява живота на Робин Суифт. Героят остава сирак заради тежка болест, която плъзва в родното му село. Мистериозният професор Ричард Ловел, преподавател в Оксфордския университет, взима младото момче под крилото си, давайки му достъп до образование в известната институция. Бидейки китайско момче в голямата Британска империя, Робин осъзнава, че да учи във Вавилон, означава да предаде собствената си родина и ценностната си система. Но когато Британската империя започва война с родината на Робин – Китай – той трябва да направи важен избор.

Една наистина впечатляваща книга дори и със своя обем. Бях възхитена от историята – майсторският изказ на автора успява да ни преведе през житейските изпитания на героите, да сътвори и разгърне образи в детайли, така че да се поставим на тяхното място – да се страхуваме с тях, да обичаме с тях и да съпреживяваме техните съдби. Робин Суифт и професор Ловел са забележително нарисувани и многостранни герои. Робин е симпатичен герой въпреки нарастващата му склонност към вземане на лоши решения, които имат фатални последствия. Професор Ловел служи като отличен злодей, с точното ниво на мистерия. Кръгът от приятели на Робин е малко по-слабо развит, но все още е доста убедителен.

Смятам, че слабо звено на книгата е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература. 

Нямах очакванията и тук да присъства този елемент, но въпреки това главният герой е представен в добра светлина и макар че образът му е противоречив и търпи огромно развитие през цялото време, той кара читателя да е съпричастен. Това се дължи на умението на автора да борави с думите така, че да те накара да повярваш, че историята е напълно истинска.

Друга сюжетна линия разкрива темата за езиците и тяхната многопластовост – природата им, смисълът между тях, заемките и пътят, който те си проправят и изследването на етимологията на думите. „Вавилон“ умело вплита всичко това и дава представа за преводачеството, което със и без магия е трудно за усъвършенстване, но малко хора си дават сметка за това. Но Куанг включва и магически елемент в цялото уравнение и постига възхитителни неща. Безспорно романът има още цял куп предимства, с които да ви спечели, но лично на мен най-много ми хареса как авторката води  непрекъснат диалог с читателя чрез бележките под линия, които не са малко на брой, а освен нея с разясненията „общуваме” благодарение на съвършения превод на Богдан Русев и читателят може само да си представи колко труд и търпение са нужни за превеждането на цялата книга, бележките на авторката, добавянето на лични бележки.

Като цяло „Вавилон“ е един роман, който успява да вплете в себе си както историческа точност, така и проучване на фантастичния свят на магията и езика. Това е роман, който разкрива важните теми за расата, колониализма, лингвистиката и богатството на речта. Донякъде мрачна, но същевременно прецизна и омагьосваща, „Вавилон“ все пак заема място на модерна класика, която трябва да бъде прочетена.

 

 „Вавилон: Тайна история“, Ребека Ф. Куанг, преводач: Богдан Русев, „Orange books“, 2022

„Вземи дрехите на най-великия човек и ще видиш едно голо, засрамено и безпомощно животно.“

Клайв Къслър, американски писател, роден на 15 юли преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...