ЕВА АЛЕКСИЕВА, рубрика "Откритията на младите" на "Литературен вестник"

Още със заглавието си този роман насочва към едни стари времена, провокиращи у читателя въпроса: „Защо авторът избира точно това заглавие?“. Романът съдържа както елементи на фантастика, така и на история и затова смятам, че почитателите на жанра много лесно ще бъдат заинтересувани от това, което се случва между страниците му. Идеята за написването на такъв роман е изключително оригинална и кара читателя да затаи дъх от първата до последната буква.

Сюжетът разкрива и проследява живота на Робин Суифт. Героят остава сирак заради тежка болест, която плъзва в родното му село. Мистериозният професор Ричард Ловел, преподавател в Оксфордския университет, взима младото момче под крилото си, давайки му достъп до образование в известната институция. Бидейки китайско момче в голямата Британска империя, Робин осъзнава, че да учи във Вавилон, означава да предаде собствената си родина и ценностната си система. Но когато Британската империя започва война с родината на Робин – Китай – той трябва да направи важен избор.

Една наистина впечатляваща книга дори и със своя обем. Бях възхитена от историята – майсторският изказ на автора успява да ни преведе през житейските изпитания на героите, да сътвори и разгърне образи в детайли, така че да се поставим на тяхното място – да се страхуваме с тях, да обичаме с тях и да съпреживяваме техните съдби. Робин Суифт и професор Ловел са забележително нарисувани и многостранни герои. Робин е симпатичен герой въпреки нарастващата му склонност към вземане на лоши решения, които имат фатални последствия. Професор Ловел служи като отличен злодей, с точното ниво на мистерия. Кръгът от приятели на Робин е малко по-слабо развит, но все още е доста убедителен.

Смятам, че слабо звено на книгата е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература. 

Нямах очакванията и тук да присъства този елемент, но въпреки това главният герой е представен в добра светлина и макар че образът му е противоречив и търпи огромно развитие през цялото време, той кара читателя да е съпричастен. Това се дължи на умението на автора да борави с думите така, че да те накара да повярваш, че историята е напълно истинска.

Друга сюжетна линия разкрива темата за езиците и тяхната многопластовост – природата им, смисълът между тях, заемките и пътят, който те си проправят и изследването на етимологията на думите. „Вавилон“ умело вплита всичко това и дава представа за преводачеството, което със и без магия е трудно за усъвършенстване, но малко хора си дават сметка за това. Но Куанг включва и магически елемент в цялото уравнение и постига възхитителни неща. Безспорно романът има още цял куп предимства, с които да ви спечели, но лично на мен най-много ми хареса как авторката води  непрекъснат диалог с читателя чрез бележките под линия, които не са малко на брой, а освен нея с разясненията „общуваме” благодарение на съвършения превод на Богдан Русев и читателят може само да си представи колко труд и търпение са нужни за превеждането на цялата книга, бележките на авторката, добавянето на лични бележки.

Като цяло „Вавилон“ е един роман, който успява да вплете в себе си както историческа точност, така и проучване на фантастичния свят на магията и езика. Това е роман, който разкрива важните теми за расата, колониализма, лингвистиката и богатството на речта. Донякъде мрачна, но същевременно прецизна и омагьосваща, „Вавилон“ все пак заема място на модерна класика, която трябва да бъде прочетена.

 

 „Вавилон: Тайна история“, Ребека Ф. Куанг, преводач: Богдан Русев, „Orange books“, 2022

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.