БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Харисън Форд е щастлив човек и актьор.

Той доживя да види в завършен вид някои от най-хубавите франчайзи в кариерата си  като „Блейд Рънър“ през 2017 и „Междузвездни войни“ през 2019 г.

Наред беше да видим и последното приключение на знаменития археолог доктор Хенри Джоунс, излязло на екран на 30 юни тази година - "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата"

За протокола само уточнявам, че това е не петият, а шестият филм от епопеята с Форд.

И не мога да си обясня защо всички пишещи за Индиана Джоунс съвестно сочат премиерите от 1981, 1984, 1989 и 2008, а забравят тв сериал „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ от 1992 – 1993 г., в чийто втори сезон в епизода от 13 март 1993 г. „Индиана Джоунс и мистерията на блуса“ на Карл Шулц , участва, както и следва да очакваме, и Харисън Форд като Индиана Джоунс на 50 години.

Няколко думи за сюжета на новия филм.

Той е дело на Джез и Джон – Хенри Бътъруърд и Дейвид Коеп, който поне познаваме като автор на хитове като „Джурасик парк“  1993- 1997, „Мисията невъзможна“, 1996 и „Мумията“, 2017 и който е работил по сценария на не много успешния „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“, 2008.

Аз много съм мислил как трябва да завърши една такава легендарна сага, така, че да не разочарова своите фенове.

Защото , нека сме наясно, филмът ще се гледа и от подрастващи, нямащи никакъв спомен за успехите на предшествениците му, но и основно от хора, помнещи добре приключенията на прочутия археолог, с които е преминала тяхната младост.

Коеп и Бътъруърд залагат на сигурното – ще припомнят схватките с немците  от първата и третата част на поредицата, доктор Джоунс и колегата  му, проф. Базил Шоу – Тоби Джоунс първо измъкват от нацистите копието на Лонгин, с което е прободено тялото на Христос, оказало се добре пласиран фалшификат, а след това здраво ще се борят за реликвата, носеща и заглавието на филма – Антикитерата на Архимед, часовников механизъм на 2200 години, с който могат да се контролират астрономическите позиции с десетилетия и да се влияе на времевите пробиви, а това би помогнало на Хитлер да обърне хода на войната, която губи през 1944 г.

Въвеждащите 22 минути са страхотен екшън нон стоп, който ни държи на нокти до спасяването на Шоу и Джоунс от лапите на нацистките преследвачи, в чийто редици се открояват зловещите, но ефективно действащи полковник Вебер на Томас Кречман и доктор Юрген  Волер на Мадс Микелсен.

Единственото ми несъгласие е с дигиталното подмладяване на Форд, който сякаш изкача от египетската пустиня  в „Търсачи на изгубения кивот“, 1981, но поне не отблъсква с нелепата неестественост, която носеха в себе си Ал Пачино и Робърт де Ниро в „Ирландецът“, 2019 на Мартин Скорсезе.

След предястието в препускащия влак през Алпите следва низ от приключения  и сблъсъци, преминаващи през някои от най-екзотичните кътчета на планетата – Ню Йорк,  Мароко, Гърция, Сицилия ...

В  Танжер сме свидетели на умопомрачителни гонки с триколка и ретроавтомобили, в Ню Йорк археологът се измъква от своите  преследвачи , яздейки полицейски  кон както по централните булеварди, така и в метрото, в разгара на тържествата по посрещането на героите – астронавти, стъпили на Луната, но причудливите чупки в сюжета достигат своя връх в Сицилия, където катапултиралия доктор Джоунс, заедно със спътниците си Фийби Уолър -  Бридж – Хелена, негова кръщелница и дъщеря на Базил Шоу, която помним от „Соло“, 2018 и  сериала „Торба с бълхи“ ,2019 и чаровния Теди – Итън Изидор попада в ада на обсадата на Сиракуза от римляните през 214 г.пр.н.е. и се среща със самия Архимед  - Насер Мемарция!

Сюжетът описва кръг между 20 август 1939 г., когато с полет от Сицилия за Мюнхен доктор Волер трябва да отстрани Хитлер и да поправи грешките му и 20 август 1969 г., когато на фона на националната еуфория от подвига на Нийл Армстронг и неговия екип от „Аполо 11“, кацнали на Луната, пенсиониращият се от колежа „Хънтър“ проф. доктор Джоунс влиза в люта схватка с Волер – доктор Шмид, алюзия за Вернер фон Браун,  в чии ръце ще остане Антикитерата.

Ако и да е на ръба на анимационното приключение, комикса и фантасмагорията, сценарият създава не само напрежение, но и нужната  атмосфера, за което заслуга има и стабилната режисура на Джеймс Манголд – „Копланд“, 1997, „Луди години“, 1999, „Да преминеш границата“, 2005, работещ уверено и вещо, без никакъв страх от съпоставка с делото на Спилбърг и предлагащ традиционно, но ефектно поднесено зрелище, динамичната и атрактивна камера на Федон Папамайкъл  - „Форд срещу Ферари“, 2019  и завладяващата , както винаги , музика на ветерана Джон Уйлямс, този път уместно  подплатена с шлагери на „Бийтълс“ и Дейвид Боуи.

След сицилианското приключение доктор Джоунс се събужда в леглото на ню йоркския си апартамент и става свидетел на завръщането при него на любимата му съпруга Карън Алън – Мериън.

Целувките  са искрени и непосредствени и е ясно, че бракът им ще бъде спасен.

Няма го синът Мут Уйлямс на издънката Шея Лабьоф, загинал като доблроволец във войната във Виетнам,   но за него не ни е тъжно….

На финала, виждайки изпраната шапка на великия авантюрист да виси на простира пред прозореца на собствения  апартамент, усетих спазъм в стомаха и една предателска сълза, която се плъзна по бузата ми.

Великият Харисън Форд изпълни с харизма, ентусиазъм и много страст една от  последните знаменити роли в кариерата си. Заедно с него запомних моцификациите и на Антонио Бандерас – морският ветеран и гмуркач Реналдо и Джон Рис – Дейвис – Салах.

А аз се простих с още един знаков  хит, останал в съзнанието ми като вечен трейлър, който винаги се движи и белязал живота ми през последните 42 години….

„Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“, 2023, 154 мин., сц. Джез и Джон – Хенри Бътъруърт и Дейвид Коеп, реж. Джеймс Манголд, продукция на  „Уолт Дисни Пикчърс“, „Лукас филм“и  „Парамаунт Пикчърс“, продуценти Джордж Лукас, Стивън Спилбърг, Катлийн Кенеди, Франк Маршал.