БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Не ви познавам“ е сред явленията в прозата ни за 2023 г. Романът е писан през 2022 г. и отразява актуални, значими и горещи събития, които ни следват в бесен ритъм през последните три години –  от пандемията и перманентната политическа криза у нас до войната в Украйна.

„Не ви познавам“ е своеобразно продължение на „Поразените“ от 2019 г.,въпреки че може да се чете безпроблемно като самостоятелен роман.

Теодора Димова, на базата и на реално преживени житейски перипетии, просто е доразвила съдбата на двама от персонажите си, която се оказват срамна тайна за главната й героиня и нейно алтер его – Александра.

Става ясно, че бабата Райна ражда скрито трето дете и то от убиеца на съпруга си, при което Александра и прословутия Начо Пясъка, зад когото прозира Васил Божков, се оказват първи полубратовчеди, а съпругът Борис, когото Александра обича и му вярва безпрекословно е латентен хомосексуалист, поддържащ трайна връзка със семейния приятел Стенли…

„Не ви познавам“ е колкото роман за поражението от ковида, сполетял ни като Божие наказание за собствените ни съблазни и грехове, толкова и предупреждение за паяжините и невидимите връзка с неотиващия си тоталитаризъм, дърпащи ни към миналото и стопиращи всяка важна и навременна инициатива за бъдещето на страната ни.

Романът е всъщност психологическо изследване на манталитета и ценностната система на чувствителния български интелигент с либерално-демократически разбирания и евроатлантическо мислене и изпитание за избора, който честният творец и гражданин трябва да направи при всяко гнусно и неприлично предложение, ако и да е подплатено с 250 000 евро.

Защото засяга съвестта, достойнството и самочувствието му и тъй като при приемането на подобна задача - за обслужване на псевдодесен и псевдонационалистичен проект, човек губи своя облик и се превръща в марионетка, изпълняваща чужди заповеди, поемайки по пътя на падението.

„Не ви познавам“ е интересен и като правдива характеристика на човешката реакция в екстремна ситуация, когато трябва да се направи съдбоносния ИЗБОР, след който нищо няма да е както преди.

Чисто по интелигентски Александра прекалено много премисля и претегля, двоуми се, търси съвет от съпруга си, чуди се да приеме ли офертата и да напише пиесата „Черният“ или да откаже и запази своето достолепие…

Докато стигне предела на силите и възможностите си и просто напусне без време този свят.

Признавам  си, че този финал е стряскащ и неочакван, повече подхождащ за ефектен край на пиеса или филм, отколкото на роман, че след себе си оставя куп каверзни въпроси, включително и най-важният – „Това ли е начинът за решаване на проблема?“

Не е  ли  необходимо все пак да заемеш позиция, дори и да е спорна, вместо да се сбогуваш с живота, без да демонстрираш своето решение…

Разбира се, това е авторски замисъл и подход, с който трябва да се съобразим.

С „Не ви познавам“ Теодора Димова продължава развитието си като зрял прозаик и за пореден път доказва, че умее да напипва важните и значими проблеми, за които да разказва откровено и увлекателно.

Читателите й вярват, следват я последователно и затова тя си остава сред най-четените ни съвременни творци.

След „Не ви познавам“ ще чакам с нетърпение следващата й книга.

Защото  го заслужава.

Теодора Димова, „Не ви познавам“, роман, 443 стр., С., 2023, “Сиела“, редактор и коректор Ива Колева

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.