БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията.

Тя помага на Данко – Владислав Стоименов не само да пише прекрасни есета и да цитира цели пиеси на Шекспир – „Ромео и Жулиета“и  „Крал Лир“, подлагайки ги на  новаторски интерпретации, но и да се грижи самоотвержено за своята майка – Меглена Караламбова и да направи невъзможното, за да събере пари за мозъчното лечение в чужбина на пастрока си  Чаво – Захари Бахаров.

Дребната подробност е, че в прословутата триада с красавеца Ицо- Васил Илиев и очарователната Ели – Елеонора Иванова само той е българин, осиновен от цигански барон.

Това , обаче, работи за сюжета и го продава.

Мой приятел, с когото гледахме заедно филма, мърмореше на излизане от салона, че циганията му е била в повече, но аз го успокоих, че по този начин историята всъщност придобива универсално звучене.

Ако и да е оригинален продукт – Валери Йорданов е негов сценарист, продуцент с братя Чучкови, постановчик и режисьор на монтажа, „Шекспир като улично куче“ не може нито като стилистика, нито като типажи и история да избяга от образците – „Циганско време“ (1988) на Кустурица и „Кървав спорт“ (1988) на Нют Арнолд, а мисля, че това не е и необходимо.

Той е филм за инициацията, за навлизането в зрелостта, за поемането на отговорност и за силата на любовта към ближния, която ни формира и крепи като личности.

В този живот, дори когато си 17-годишен, си принуден да правиш и компромиси – да участваш в обири, да залагаш, да участваш в нелегални битки на кумите, да спиш с любимата си учителка по литература – Гергана Данданова и да се правиш на гей активист с брат си в пошло тв шоу в името на голямата цел – спасяването на човешкия живот на главатар, който с всичките си кусури и слабости се извисява над себеподобните  с голямото си сърце и щедрата си всеотдайност.

Ще бъда откровен в оценката си за играта на тримата млади – най-добре се справя Елеонора Иванова - Ели, тъй като е и най-автентична и има опит от прочутия сериал „Братя“ (2022)  на Краси Ванков като Поли Черкезова.

Васил Илиев разчита основно на физическата си привлекателност и загадъчното си мълчание, а в очите на Владислав Стоименов откривам искрите на амбицията, която движеше преди десетилетия младия тогава Жан – Клод Ван Дам.

Филмът е изнесен на плещите на Захари Бахаров, който с годините става все по-добър, уверен и необходим за българското кино.

Като Чаво е страховито органичен и неповторим, създавайки поредната си конгениална роля.

Миглена Караламбова демонстрира класа в една по същество неблагодарна и мълчалива роля, но, Господи, само с една усмивка на юбилея си тя огрява и превзема без проблеми екрана, разчитайки и на впечатляващата визия на Борис Славков.

В обкръжението на Чаво забелязах и Леарт Докле, както винаги ефектен, ярък и забележим, а в столовете на журито на шоуто „Артист на света“ напомниха за себе си със своето студено и величествено присъствие звездите на малкия екран от близкото минало Силвия Лулчева, Любо Нейков и Елена Петрова. Не пропускам и Стефан А. Щерев, плуващ в свои води като водещ на „Артист на света“.

„Шекспир като улично куче“ е вторият режисьорски филм на актьора Валери Йорданов.

Признавам си, че не останах очарован от дебюта му от 2012 г. „Кецове“, като написах на времето и не много ласкаво ревю за него.

В „Шекспир като улично куче“ откривам един зрял и помъдрял постановчик, вложил душа и сърце, за реализацията на съкровен проект, отнел му единадесет години.

На излизане от залата водих кратък разговор с актьора Милен Димитров, играещ един от банковите обирджии, с чието ударно начало и шокиращ финал е обвит като в пашкул филмът.

Той сподели с тъга, че историята е прекалено лична и е искал да бъде интерпретирана по иначе, за по широка публика. Не му опонирах, стиснахме си ръцете и си пожелахме успех. Уважавам мнението му, но смятам, че режисьорът има право на своя гледна точка, която стръвно да отстоява и умело да защитава.

Йорданов е успял, направил е добър филм, а като доказателство, че се е трудил усърдно са наградите, които получи на последния Варненски кинофестивал – на Варна, за филм, режисура, главна мъжка роля, на СБФД и за най-добър филм от младежкото жури на киношкола „Братя Люмиер“.

 

„Шекспир като улично куче“, 2022, 90 мин., сц. и реж. Валери Йорданов, продуценти братя Чучкови и Валери Йорданов

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Иска ми се и аз да мога да се държа като глупак, без да ме е грижа за последствията.”

Леонардо ди Каприо, американски актьор, роден на 11 ноември преди 50 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...