БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
След като спечели „Оскар“ за „По метода на Ричард“ (2021) Уил Смит представя следващия си опус магнум „Еманципация“ (2022), който ще накара и най-големите скептици да повярват, че е отличен драматичен актьор. А и продуцент с инстинкт за качествените и стойностни проекти, които неминуемо се харесват и носят награди и престиж.
За успеха на новия му епос заслуга има великолепният сценарий на Бил Колаж и ефектната режисура на Антоан Фукуа, създателят на „Тренировъчен ден“ (2001), „Плачът на слънцето“ (2003), „Закрилникът“ (2014 – 2018), „Великолепната седморка“ (2016), „Безкрай“ (2021)…
Фукуа създава зрелищен, но смразяващо реалистичен филм, разказващ за порива на един смел и достоен човек – Питър/Уил Смит в разгара на Гражданската война в САЩ през 1863 г. да избяга от робската неволя и да получи жадуваната свобода.
Историята, автентична и шокираща, е достатъчно привлекателна, за да се плъзне всеки неофит по плоскостта на политкоректността и бичуването на белия расизъм със задна дата.
Фукуа бяга от тези клопки, но съвместно с оператора – класик Робърт Ричардсън, работил с Оливър Стоун и Куентин Тарантино, прилага омагьосваща черно-бяла експресивна визия, която само на моменти е обагрена от ярките огнени пламъчета.
За силното въздействие на творбата помага и музиката на Марсело Зарвос, когото помним като създателят на композициите за прочутия сериал „Рей Донован“ (2013 – 2022) на Ан Бидерман.
Разбира се, заслугата на Смит е безспорна.
Дори и заради структурата на филма да бъде типична монодрама, като голямата звезда доказва защо е такава – обсебва вниманието ни и с всеки жест и действие тласка повествованието към главната цел – Свободата, която идва след като Питър влиза в редовете на Първа луизианска гвардия, с която атакува бастиона на южняците, лишавайки ги от оръдия и давайки възможност на северняците да минат безпрепятствено през река Мисисипи, което и всъщност съществено допринася за очакваната изстрадана победа.
Втората сюжетна линия с преследването на Питър, което организира ловецът на бегълци Джим Фасел/Бен Фостър и което завършва с неговата гибел, също работи за внушението на спектакъла, въпреки че на моменти напомня подобни кампании, които сме гледали и в други продукции като „Корени“ (2016) на Филип Нойс например и одисеята на Кунта Кинте/Джонатан Раян Майерс.
Ако и да е дълъг 132 минути „Еманципация“ не доскучава нито за миг, до финалните надписи, от които разбираме, че робството в САЩ е отменено окончателно на 19 юни 1865 г., за което заслуга има и Питър и неговата знаменита снимка в гръб, показваща следите от бичуването му, обиколила целия свят и спомогнала също за края на войната.
„Еманципация“ бяга от евтината пропаганда и риторика.
Антоан Фукуа е достатъчно опитен и мъдър постановчик, за да насочи усилията си към универсални и ясни послания, с които да бъде и атрактивен, и актуален, и безкомпромисен.
Филмът му е завладяваща и страстно поднесена сага, с която се възвисява несломимия човешкия дух и стремежа му към свобода и достойнство.
„Еманципация“, 2022, 132 мин., реж.Антоан Фукуа,“Аpple TV+“
