БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Амстердам“ е четвъртият филм на Дейвид О. Ръсел, който гледам.

На подозренията, че пиша ревю за мой обичан режисьор като форма на скрита реклама, веднага отговарям  - следя филмите му, но това съвсем не означава, че го харесвам изцяло или безрезервно.

Просто Ръсел е по-различен от кохортата постановчици, втурнали се да правят лесни пари със супергеройски приказки.

Има допирни точки с Тарантино, но, естествено, не притежава неговия универсален гений.

Но е винаги интересен, провокативен, привличащ вниманието.

„Амстердам“ прилича на посещение в музей на илюзиите или на пътешествие с кола на фокусник.

Нищо в него, което първоначално сте възприели, не е такова, за каквото си мислите. Дори сюжетът не е линеен, а се върти по крива, обхващайки времето между 1918 и 1933 г.

Трима са основните персонажи, които привличат вниманието ни в този странен, забавен и ефектен спектакъл – романтичен чернокож адвокат и бъдещ прокурор - Харолд Удман на чаровния и будещ емпатия Джон Дейвид Уошингтън, лекар с отвеян поглед  и изкуствените протези, самият той с изкуствено око -  Бърт  Берендсен на неподражаемия Крисчън Бейл и богата наследница на мъртъв баща, загинал при загадъчни обстоятелства – Валери Возе на чаровната както винаги Марго Роби.

За да е интригата достатъчно ярка, „Амстердам“ се връща в края на Първата световна война, за да запознае зрителя с дребните детайли, довели до перипетиите в настоящето, в което тримата търсачи на силни усещания се оказват въвлечени в неподозирана от тях конспирация, свързана с опит за държавен преврат и превръщането на САЩ в тоталитарна държава по примера на Италия на  Мусолини и на току – що докопалия се до властта в Германия Хитлер.

Съществена подробност е, че генералът, на когото задкулисните кукловоди възлагат надежда да е национален спасител и бутафорен диктатор, се оказва на висота и отказва да им изпълнява указанията.

Не може да бъде и другояче, след като в образа на генерал Гил Диленбек разпознаваме Робърт де Ниро, създал със замах една от малкото си стойностни роли в последните години.

„Амстердам“ напомня кошмар, който трудно ще разкажеш, прилича на пъзел, реден от маниак с нервно разстройство, но следейки чупките на сюжета доста зрители ще си припомнят прочутата реплика на Полоний от Шекспировия „Хамлет“ – „Че е лудост -  лудост е, но има система в нея!“

Така абсурдната комедия неусетно преминава в сатира на обществените недъзи, за да се превърне в драма с неочакван край.

„Амстердам“ ще предизвика противоречиви емоции.

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана от среща с позабравен, но забавен приятел – да споменем, че опусът на Ръсел излиза цели седем години след „Джой“…

Както се казва – за всекиго по нещо…

Аз лично го приех като предизвикателство и приятна изненада, на каквито рядко попадам в последните години.

„Амстердам“, 2022, 134 мин., сц. и реж. Дейвид О.Ръсел, „20 век студио“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За механизмите на контрол в седмото изкуство

Книгата на Деян Статулов „(Не)възможната свобода. Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948–1989)“ е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана