ГЕОРГИ МИЛАНОВ

Докато четях новата внушителна книга „Сонети” на Кирил Кадийски (изд. Колибри, 2022 г.), повечето от които сонети вече бях чел, си спомних думите на Владимир Набоков, живял петдесет години в емиграция, далеч от родината: „Аз винаги, още по време на гимназиалното ми обучение в Русия, се придържах към възгледа, че националната принадлежност на истинския писател е второстепенна. Изкуството на писателя - това е неговия паспорт”.

Да, това важи до голяма степен и за вътрешния емигрант Кирил Кадийски, защото неговото истинско, прекрасно творчество е едно от малкото, което воюва самоотвержено с ерзац литературата, чиито видни представители са не само популярни в медиите имена - на тях им е малко, че навсякъде им разчистват пътя пред триумфалните им колесници, но същите правят всичко възможно, за да сложат прът в колелата на тези с по-бързите коне. Времето обаче вършее и ще ще отсее зърното от плявата.

За това говоря в сонета си, посветен на маестро Кадийски:

 

На Кирил Кадийски

 

Пристигналата и при теб забрава

е сякаш ахилесова пета,

щом с все по-кратък лъч те разиграва.

 

Но ти не примижавай вече – знай, че

това е просто слънчевото зайче

от огледалцето на паметта.

 

Не водил стриктен дневник, всички дни –

отминал летен дъжд – са само дати.

И да вървиш по тяхната следа, ти

ще стигнеш до задънени стени.

 

 ... Когато всеки спомен подреди

отминалото време в преход плавен,

ще бъде втори важният преди,

а незачитаният – главен.

 

Вече имах възможността да кажа: „За мен най-големият майстор на  сонета в българската литература е Кирил Кадийски. Общуването с него – чрез книгите и лице в лице – е било винаги повече от празник.” Писано е много за неговото огромно поетическо и преводаческо дело и в чужбива, и тук, включително и за неговите сонети. Аз ще добавя само едно, за което, струва ми се, не е споменавано. За да не звучат еднообразно многото сонети, Кадийски майсторски използва плаващата поанта, която веднъж е в началото, друг път е в средата , а трети – в края на сонетната тъкан; за това се изисква особено майсторство, което ми дава допълнително основание да кажа, че сонетът е цветето на бутониерата на поетическата дреха.

Друго негово предимство е римното богатство – с учудване откриваме безкрайното разнообразие на римите, особено съставните. Това ме прави горд с възможностите на българския език. Това не прави впечатление на така наречените днешни „модернисти”. А и няма как, или както пише самият Кадийски: „ ...те не само не владеят някои неща, те просто не подозират за тяхното съществуване”.

Затова съм убеден, че в сегашния 21 век Кирил Кадийски ще бъде един от стълбовете на истинската българска поезия!

Бъди жив , Поете!

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си