БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ 

Предполагам, че „Не поглеждай нагоре“ е последната глава от човешката комедия, която ни е съдено да гледаме. Като  коледен подарък. И като предупреждение каква трагедия грози планетата ни, ако управниците й не вземат адекватни мерки за нейното предотвратяване.

Дори и да става дума за сблъсък с летящата към нас комета „Дибиаски“ с размерите на Монт Еверест…

Всъщност филмът на Адам Маккей регистрира краят на една епоха, на една цивилизация , на определен начин на живот, в който на преден план бе триумфът на консумативното начало, разгулът на телекомуникациите, военните разходи и социалните мрежи, манипулациите и лъжите спрямо избирателите, които отвръщаха на своите държавници с цинично недоверие и вторачване в личните си проблеми…

Някога, когато имаше повече морал в политиката и в живота , се правеха т.н. филми - предупреждения . За постапокалиптичната епоха, която ще настъпи след световната война между двете велики сили – „На брега“(1959) на Стенли Крамър или след нерегламентираната атака на САЩ от военен параноик, довела  до ответен съветски удар – „Доктор Стрейнджлъв“ (1964) на Стенли Кубрик, в ново време астероид заплашваше земята, но поне американците предприеха необходимите действия в „Смъртоносно влияние“ (1998) на Мими Ледър…

В „Не поглеждай нагоре“(2021) ситуацията е направо плачевна  - великите сили се дебнат и цакат една друга за експлоатацията на минералните ресурси – САЩ срещу Китай, Индия и Русия, докато страната на свободата се управлява в буквалния смисъл на думата от дебили – президентката Орлеан – гротесково копие на Хилари Клинтън, превърната с хиперболизирани сатирични зарисовки от Мерил Стрийп в жалка карикатура на държавен глава,  пушеща нагло цигари на забранени места, държавният секретар  и син на президентката Джейсън Орлеан, гледащ към нас със самонадеяната и тъпа усмивка на Джона Хил и съветникът Питър Ишъруел, също нагъл и некомпетентен глупак, надсмиващ се над света с наглата физиономия на Марк Райлънс.

Куриозното и шокиращото е, че когато учените доктор Рандал Минди – Леонардо ди Каприо и Кейт Дибиаски – Дженифър Лорънс, се опитват да предупредят родината си и света за надвисналата опасност – никой – от президента до шефовете на водещи медии и опитни военни, не приемат информацията им насериозно – нещо повече – телевизиите и социалните мрежи просто я превръщат в пошло шоу.

А след това е вече късно. И няма как  да има хепи енд…

Адам Маккей го познавам основно като автор на амбициозния филм от 2018 г. „Вице“.

Очаквах с нетърпение следващата му изява – вече в качеството му и на продуцент и сценарист – заедно с Дейвид Сирота.

Изгледах филма му с противоречиви чувства.

Признавам веднага – куца именно на драматургично ниво. Маккей не е успял да намери точния баланс и сплав между сатирата, черната комедия и драмата на човешкото битие.

Иска му се повече да изобличава, да иронизира, да навлиза в дебрите на горчивата ирония, но не винаги успява да балансира, да избяга от лошия вкус, да потърси и намери и другата гледна точка, която бихме нарекли фокусът на градивната критика.

Иначе във визуално отношение творбата е брилянтна. И не може да бъде иначе, след като зад камерата е носителят на „Оскар“ за „Ла Ла Ленд“ през 2016 г. Линус Сандгрен.

Музиката на Николас Брител, номиниран за „Оскар“ през 2016 г. за „Лунна светлина“ е също на висота, създаваща необходимият фон на разказа, докато актьорският състав е просто мечта за всеки постановчик.

Лично аз отдавна не бях гледал толкова скъпо струващи звезди, събрани на едно място – освен горе посочените добавям още Кейт Бланшет – тв водещата Бри Еванти, Роб Морган – доктор Тери Огълторп, Тайлър Пери – телевизионерът Джак Бремър, Тимоти Шаламе – Юл, Рон Пърлман –фанатизираният военен Бинедикт Драск,  Ариана Гранде – попдивата Райли Бина…

Повечето от тях присъстват като цвят и име, за да предадат престиж и тежест на продукцията, като личното ми мнение е, че само ди Каприо и Лорънс  се домогват и успяват да създават смислени , пълнокръвни и сложни  образ на учени и типичен американци, направили необходимото, за да бъдат верни на себе си и своята съвест и дочакали смирено, след молитва към Бог, края на своя свят…

Каква ще е съдбата на „Не поглеждай нагоре“, ще има ли зрителски овации и критически успех, ми е трудно да гадая.

Въпреки очевидните си слабости на сценарно ниво, той все пак въздейства, държи  под напрежение, печели вниманието ни, най-вече заради своите звезди и актуална тема - ако вместо кометата поставим глобалното затопляне или търговската война на САЩ и Китай – всичко ще си дойде на мястото и като добавим предупреждението, което отправя с горчивия си финал-смятам, че има шанс да дръпне нагоре.

А защо не и да се надява на някоя от престижните награди, които ще се изсипят като от рог на изобилието  – за сценарий, филм – комедия, главна женска роля, за песен – „Ще язди това“…

 

„Не поглеждай нагоре“, 2021, 138 минути, сц. и реж. Адам Маккей, Netflix

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

Хайде, братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки

за свобода, правдини. 

Цветан Радославов, автор на оригинала на българския химн, роден на 19 април преди 161 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си